Шогунът се втренчи ужасен в Сано и Янагисава. Сгърчи се подобно на хвърчило при внезапно безветрие.
— Не бях помислил за това — измърмори той и се свлече на колене, стиснал главата си с две ръце. — Какво направих! — в гласа му прозвуча паника: — Нима моята привързаност е обрекла майка ми на смърт?
Помощниците отвърнаха очи, за да не гледат окаяното му състояние. Макар че Сано изпитваше съжаление към шогуна, чийто порив за независими действия го бе подвел, а и не обичаше да проявява грубост и неуважение към своя господар, нямаше време да го щади.
— Все още не е късно да поправите грешката си — каза Сано. — Само ни изпратете в Изу.
— Ще пристигнем там преди войската и ще предотвратим всякакви действия, които биха могли да застрашат господарката Кейшо — добави Янагисава.
— Ще я доведем у дома невредима — „А с нея и Рейко, и Мидори“ — помисли си Сано.
Притиснат от необходимостта да се действа незабавно, шогунът извика:
— Да, точно така! Какво чакате още? — и махна с ръце, припряно отпращайки Сано и Янагисава. — Тръгвайте!
Докато излизаше от залата редом с Янагисава, Сано хвърли поглед през рамо и видя шогуна, който се бе проснал на подиума заровил лице в шепите си, да окайва собствената си привързаност.
Глава 27
Кралят дракон огледа Рейко със строго неодобрение.
— Имаш кръв по дрехите си — отбеляза той. Беше пратил за пореден път да я доведат от помещението, където Кейшо и госпожа Янагисава къпеха бебето, а Мидори спеше. Рейко предположи, че я вика в покоите си, за да я накара да удовлетвори страстта, която бе възбудила у него по-рано. В усилие да събере кураж за поредния си опит да го надхитри и да потисне страха си тя сведе поглед към полите на кимоното си и кървавите петна от раждането на бебето.
— Трябва да се измиеш — каза кралят дракон. — Ела с мен.
Той отведе Рейко на долния етаж, в една стая, пропита с миризма на гнило, в която имаше вана, закрепена в застлан с дървени летви под. По закритите с дървени решетки прозорци се виеха лози и добавяха неясен зеленикав нюанс на вечерната светлина. Дъсчените стени бяха осеяни с мухъл.
— Свали си дрехите — нареди кралят дракон. Рейко се ужаси при самата мисъл за това, но си даде сметка, че ако го ядосаше, можеше да я нарани. А не му ли покажеше готовността си да се подчини, никога нямаше да преодолее недоверието му и планът й да спаси себе си и приятелките си щеше да претърпи пълен провал. Тя се обърна с гръб към него, развърза пояса си и свали горното си кимоно.
Той не каза нито дума, но Рейко долови как дишането му стана по-отривисто. Тя с неохота съблече бялата си долна роба и остана гола в обсега на осезателната му похот. Плътта й настръхна, мускулите й се сковаха; духът й се сгърчи само при мисълта за Сано, заля я възмущение, че този мъж виждаше онова, което по право можеше да съзерцава единствено съпругът й.
— Изящна — промълви кралят дракон, прокарвайки пръсти по гърба й, надолу към ханша.
Неволно стягайки се, Рейко трепна и се подготви да понесе насилието, което я изпълваше с ужас от мига, в който бе видяла този човек. Гърлото й се сви така, че тя почти се задави.
Кралят дракон отдръпна ръката си.
— Иди и се измий — нареди й той с тих глас. — На рафта има сапун и кофа. Извини ме.
Рейко чу как той напусна помещението. Страхът й намаля, макар й незначително. По някаква причина той постоянно стигаше до състоянието, в което бе готов да я обладае, след което се оттегляше, но това можеше да бъде последната отсрочка, преди да се поддадеше на лъстта си. Забеляза, че бе взел дрехите й. Щеше да избяга и чисто гола, ако не бяха стражите, които чуваше отвън, както и пленените й приятелки. Рейко напълни кофата от коритото с вода, което миришеше на езерото. Изля водата върху себе си, после изтърка тялото си и косата си с платнената кесия със сапун от оризови трици. Въпреки обстоятелствата почувства искрено облекчение да се измие след толкова дни без баня. Изплакна се и после се потопи във ваната.
Кралят дракон се появи на вратата. Носеше в ръка платнен вързоп.
— Ето кърпи да се избършеш и чисти дрехи да се преоблечеш — каза той.
— Благодаря — промълви Рейко, треперейки в хладната вода, докато той се взираше в тялото й под повърхността.
— Харесва ли ти новото помещение? — попита той.
— Да, много — плъзгащите се врати и дървените прегради бяха солидни и добре залостени с отвесни колове, минаващи през резетата и пода отвън; но Рейко бе установила, че дървените пречки на прозореца бяха прогнили и чупливи.
— Мисля си за онова, което ми каза по-рано — клекнал при ръба на ваната, кралят дракон говореше с тих заговорнически тон. — Оттук нататък, когато не си с мен, ще те пази единствено Ота, на когото имам пълно доверие. Останалите няма да те приближават.