— Искрени благодарности — каза Рейко, радостна, че бе намалил бдителността към нея. — Сега се чувствам много по-защитена.
Кралят дракон кимна разсеяно, наблюдавайки я.
— Изглежда ти е студено. По-добре излизай.
Той отстъпи от ваната и зачака. Рейко се извърна от него, след като се изправи и излезе от водата. Бързо се избърса и облече дрехите, които й бе донесъл — бяла долна роба и копринено кимоно на бели цветя. Завърза синьо-зеления пояс, като се питаше откъде ли се бе сдобил с женски дрехи. Докато сресваше мокрите си коси с пръсти, цветята върху кимоното, привлякоха погледа й. Бяха анемони.
Дрехите, които кралят дракон й бе дал, бяха принадлежали на мъртвата му любима. Рейко се смрази, когато си даде сметка, че той вероятно ги бе пазил през тези дванайсет години, откакто Анемона бе умряла. Долови по робата застоял дъх на парфюм и мирис на тяло — явно не бяха прани, откакто Анемона ги бе носила за последен път. Рейко си представи как кралят дракон гали дрехите, вдъхва мириса им и се възбужда. Осъзна, че като я обличаше по този начин, той поддържаше илюзията, че тя е въплъщение на Анемона. Отвратена, Рейко се обърна с лице към него.
Странните му черти се озариха от възхищение. Той произнесе напевно:
— Бледият двойник на твоя дух напусна своето безжизнено тяло. Ти се рееше в омаен сън надолу към безкрайни дълбини, през водни канали, към двореца, където се събрахме отново — той я докосна по мокрите коси. — Ела, трябва да ти покажа нещо.
Той я отведе горе в стаята си и зад плъзгащата се преграда. Там, в друга, по-малка стая Рейко видя източника на мириса на тамян, с който бе пропит дворецът и който обгръщаше краля дракон. В месингова купичка върху метално ковчеже димяха кафяви пръчици. До тях около нарисуван цветен портрет на млада жена горяха свещи.
— Това си ти в най-прекрасните си години, Анемона — каза й кралят дракон. — Сега си тъй красива, както тогава.
Рейко откри бегла прилика между себе си и образа на стилизирания портрет.
— Пазя погребалния ти олтар от деня на смъртта ти — продължи той. — Моята вярност те съживи.
Рейко се огледа из стаята и видя завивките му, навити в един ъгъл. Това бе мрачно доказателство, че той спеше до олтара и боготвореше мъртвата.
— Коя е била тя? — попита тя, тласкана от любопитство да изложи на риск тази игра, в която й бе отредена ролята на Анемона.
Кралят дракон се втренчи в портрета:
— Моята майка.
— Вашата майка? — попита изненадана Рейко, тъй като поведението му към нея най-малкото не бе синовно. — Но аз мислех, че…
— Че е била моя любовница? — кралят дракон се усмихна на реакцията й. — Наистина беше такава — сега той вече не й говореше като на Анемона, а като на непознатата, в която според него се бе превъплътил духът на Анемона. — Ние бяхме много по-близки, отколкото е обичайно за майка и син.
Бе влязъл в плътски отношения със собствената си майка! Рейко млъкна слисана. Спомни си как кралят дракон й бе разказал за съня си, в който Анемона го бе обучавала на калиграфия. Образът на тази сцена в съзнанието й претърпя внезапна промяна. Вместо двойка възрастни, отдадени с наслада на любовна игра, Рейко видя майка, галеща своя син юноша, въвличайки го в забранен секс. А сега синът, превърнал се в този озлобен измъчен мъж, искаше да пресъздаде — противното си минало с нея. Силата на неговата извратеност и безумие я ужаси.
— Анемона е единствената жена, която съм обичал — заяви кралят дракон, без да обръща внимание на смущението й. — Не се ожених, защото не можах да я забравя.
„Ето защо няма деца и обвинява за това Анемона“, помисли си Рейко.
Болезнена усмивка изкриви лицето на краля дракон.
— Но тя не бе толкова вярна, колкото аз. Дари с любовта си друг.
Това обясняваше гнева, който бе излял върху Рейко, наричайки я уличница.
— Но не мога да обвинявам само нея — добави той. — Жените са слаби и уязвими за мошеници, склонни на прелъстяване. Когато онзи мъж се появи, тя нямаше сили да му устои.
Рейко слушаше, заинтригувана и ужасена, но сигурна, че останалата част от историята на краля дракон не може да надхвърли досегашното му разкритие.
— Този мъж първо бе любовник на баща ми — продължи кралят дракон. — Той обаче не се задоволи само с едно завоевание в нашето семейство. Идваше на посещение при баща ми, но скришом хвърляше прелъстителни погледи към Анемона. Правеше й комплименти. А когато им сервираше чай, докосваше ръката й, докато поемаше купичката, и я гледаше настоятелно в очите. Баща ми не забелязваше, но аз го виждах — върху лицето на краля дракон се изписа ненавист. — Виждах как този човек се опитваше да спечели чувствата на Анемона. Виждах как тя се изчервяваше и се усмихваше. Виждах как след време тайно го превеждаше през градината посред нощ и се любеше с него в лятната ни къща…