„Тя е подценила краля дракон“, помисли си Рейко, обзета от нов шок, че историята включваше разнопосочен любовен триъгълник, както и кръвосмешение.
— Анемона се подлъга по страстта на този човек, но аз знаех, че не е искрен. Опитах се да й кажа, че си играе с нея, за да удовлетвори собствената си суета. Предупреждавах я, че връзката им ще завърши зле. Но Анемона не щеше и да чуе. Никога повече не си легнахме заедно, тя ме изостави заради него — стиснал юмруци, кралят дракон избухна в негодувание: — Напусна ме, мен, собствения й син, който я обичаше така, както този човек никога не би могъл!
— Какво се случи с Анемона? — попита Рейко, убедена, че тези събития по някакъв начин бяха довели до печалния край на жената.
— Баща ми научи за връзката между своята съпруга и любовника си — отвърна кралят дракон с глас, дрезгав от усилието да овладее емоциите си. — Една вечер той изведе Анемона в езерото Бива с излетната лодка. Удави я и после се самоуби.
Рейко едва сподави възклицанието си на ужас.
— Онзи човек не само открадна моята любима — каза кралят дракон, — той стана причина за смъртта й, както и за смъртта на баща ми — омраза изкриви чертите му. — Той съсипа семейството ми.
Рейко изпита неочаквана жалост към краля дракон, измъчван от спомените си, пленник на собствените си терзания. След известно мълчание той добави:
— Ако не беше Хошина, майка ми щеше да е още жива. Анемона и аз щяхме да бъдем заедно.
Познатото име стресна Рейко.
— Значи любовникът на Анемона е бил Хошина сан? Искате да кажете полицейския началник на Едо?
— Да — отвърна кралят дракон. От него се излъчваше ожесточеност, струеше подобно на отрова от порите му. — Хошина не понесе никакво наказание въпреки ролята си в смъртта на Анемона. Всички обвиняваха нея, защото тя бе прелюбодейката, заслужила да умре, както и баща ми, защото я бе убил. Хошина не само че се измъкна невредим… Той постигна благоденствие.
Кралят дракон изскърца със зъби, обладан от ярост. Рейко се удиви, че Хошина — човек, когото познаваше, бе мъжът, застанал между краля дракон и Анемона, бе ги лишил от принадлежността им един на друг и дори бе станал причина тя да изгуби живота си.
— През тези дванайсет години наблюдавах как Хошина се издига в бакуфу — продължи кралят дракон. — Гледах го как трупа богатство, влияние и власт, докато аз скърбях за Анемона. Заклех се, че някой ден ще го накарам да си плати за всичко.
— Защо сте чакали толкова дълго? — попита Рейко, озадачена.
— Когато Анемона си отиде, аз бях още момче, а Хошина вече бе служител от силите на реда в Мияко — отвърна кралят дракон. — Имаше могъщ покровител и високопоставени приятели, а аз нямах нищо. По онова време бях неспособен да сторя каквото и да било, за да му навредя, тъй че се наложи да изчакам да настъпи моето време. Не преставах да го наблюдавам. Девет години изминаха без нито една благоприятна възможност за действие. После Хошина се премести в Едо. Аз го последвах и там най-накрая съставих своя план. Един ден, докато яздех през града, видях господарката Кейшо да пътува в своя паланкин. Запитах се: „Какво е онова, което шогунът цени достатъчно и за което, ако му бъде откраднато, ще е готов на всичко, за да си го върне?“ Отговорът бе пред очите ми. Реших да отвлека господарката Кейшо и да поискам като откуп шогунът да екзекутира Хошина за убийство. Така и сторих.
Кралят дракон бе обзет от злорадство; пламъчетата на свещите върху олтара се отразяваха в очите му. Рейко бе смятала, че няма какво повече да я изненада, но поредното му разкритие я стъписа повече от всичко чуто до този момент.
— Искате да кажете, че ни отвлякохте заради Хошина?
— Разбира се — отвърна кралят дракон, сякаш това бе най-разумното действие на света.
Най-накрая Рейко проумя причината, която се криеше зад всичките му престъпления. До каква крайност бе стигнал, за да удовлетвори една стара ненавист. Каква жестокост бе проявил заради целта си да унищожи един-единствен човек!
— Как сте могли да убиете толкова хора само за да накажете Хошина? — извика тя. — Как сте могли да отвлечете майката на шогуна и нас, след като не сме ви сторили нищо? Защо трябва да страдаме заради делата на Хошина?
— Отмъщението оправдава всякакви крайни действия — поясни кралят дракон. — Смъртта на прислугата и ескорта ви бе нужната жертва. Жалко, че трябва да страдате, но е неизбежно. Само по този начин бих могъл да унищожа Хошина.