Изглеждаше тъй горд от онова, което бе сторил, тъй нетърпелив да се похвали, че нямаше нищо против да й се изповяда. Или бе достатъчно луд, за да не го бе грижа какво знаеше тя, или смяташе, че изобщо нямаше да й се удаде възможност да разкаже на когото и да било. Грандиозният мащаб на заговора му сащиса Рейко, както и вярата му, че това бе единственият начин да се постигне възмездие.
— Защо просто не казахте на всички как Хошина е причинил смъртта на родителите ви и не съсипахте репутацията му? — попита тя. — Защо не отидохте при съдията, не подадохте официално оплакване срещу Хошина и не изискахте обезщетение?
— Хошина е важна фигура. Ако кажех нещо срещу него, никой нямаше да ме чуе. Никой съдия нямаше да вземе моята страна при евентуален диспут.
— Тогава защо не предизвикахте Хошина на дуел? — попита Рейко. — Нямаше ли да е по-лесно да го убиете със собствените си ръце, вместо да карате шогуна да го екзекутира?
Дуелите бяха разпространен начин, по който самураите често разрешаваха споровете помежду си, без да намесват закона.
— Аз не целя просто неговата смърт — отвърна кралят дракон в опит да се защити. — Държа публично да бъде заклеймен като убиец, да бъде лишен и от ранга и привилегиите му и да бъде екзекутиран като най-обикновен престъпник. Искам да бъде обезчестен, а трупът му да бъде изложен на публично обругаване, каквото заслужава. Ето какво целя със своя замисъл.
При все това Рейко прозря истината, която бе в основата на самодоволните изявления на краля дракон. Той не желаеше да предизвика Хошина на дуел, защото вероятно Хошина щеше да победи, а той не искаше да умира. Нито би избрал открито да обвини Хошина, защото се страхуваше, че неговият силен враг може да му отмъсти. Искаше да нападне Хошина, без да рискува собствената си кожа; търсеше възмездие без последствия за себе си. Смяташе, че може да отвлече майката на шогуна, да наложи екзекуцията на Хошина и после да се измъкне невредим, за да се наслади на собствения си триумф.
Кралят дракон беше страхливец.
— И сега, когато замисълът ми е в ход — каза той, — чакам само шпионите ми в Едо да ми донесат вестта, че Хошина е екзекутиран. Щом видя трупа му изложен край моста Нихонбаши, ще съм постигнал своето възмездие.
Освен това беше глупак, ако се надяваше, че планът му ще проработи, заключи Рейко. Нима не знаеше, че Хошина е любовник на главния заместник на шогуна? Дворцовият управител Янагисава нямаше да допусне екзекуцията на Хошина. Но дори и да го стореше, полицейският началник бе тъй хитър и изобретателен, че щеше да намери начин да избегне смъртта. Планът на краля дракон щеше да се провали. Рейко усети, че я побиват тръпки.
— Какво ще сторите, ако шогунът не изпълни изискванията ви?
— Ще ги изпълни — в гласа на краля дракон прозвуча самодоволна увереност. — Защото съм го предупредил, че ако не го стори, ще убия и майка му, и приятелките й.
Рейко най-накрая разбра какво бе имал предвид, когато й бе казал преди време, че се надява да не я убива. Предпочиташе планът му да успее, постигайки смъртта на Хошина, отколкото да изпълни заканата си и да убие заложничките. Но обзета от трескав ужас, тя си даде сметка, че самата тя, господарката Кейшо, Мидори и госпожа Янагисава бяха обречени от самото начало. Нямаше никакъв шанс кралят дракон да ги освободи. Той напразно щеше да очаква вести за смъртта на Хошина. И когато осъзнаеше, че опитът му за отмъщение бе претърпял провал…
Обзета от паника, Рейко се запита колко ли време им оставаше, докато кралят дракон загубеше надежда. Може би тези дванайсет години на чакане бяха изчерпали търпението му. Тя не можеше да си позволи да залага безразсъдно на възможността той да чака още дълго. Трябваше да пристъпи към осъществяване на собствения си план въпреки опасенията си, че можеше да се окаже прибързан.
— Скъпи — промълви тя, галейки ръцете му. — Толкова се страхувам, че нещо ще се обърка. А това място никак не ми харесва. Защо да не заминем… само ние двамата?
Ако успееше да го накара да я отведе от острова, далеч от хората си, за нея щеше да има някакъв шанс да се освободи. Той нямаше да може да я наблюдава през цялото време. Можеше да се измъкне, да намери някой гарнизон на Токугава и да прати войници, които да спасят приятелките й. Хората му нямаше да останат, след като откриеха, че господарят им си е отишъл; по-скоро щяха да си дадат сметка, че ги е изоставил със заложничките, за да понесат вината за отвличането. Те щяха да избягат, да изоставят Мидори, бебето, Кейшо и госпожа Янагисава, които щяха ида се озоват в безопасност, докато дойдеше помощта.