Госпожа Янагисава каза на Рейко:
— Може би ако помолите краля дракон отново…?
Рейко поклати глава, обзета от отчаяние.
— Страхувам се, че ако продължа да го моля да напуснем острова, ще се ядоса. Дори може да се вбеси дотам, че да стори нещо ужасно — тя докосна страната си там, където кралят дракон я бе зашлевил. Мястото още гореше. Загледа се в Мидори и Кейшо, които се суетяха около бебето, и каза тихо, внимавайки да не я чуят: — Господарката Кейшо е единствената сред нас, която той може да използва, за да принуди шогуна да екзекутира полицейския началник Хошина. Останалите сме без значение.
— Но всъщност той не би желал да причини зло на вас или на приятелките ви? — върху лицето на госпожа Янагисава се изписа ужас и тя се примъкна по-близо до Рейко. — Не и докато е влюбен във вас, защото смята, че сте обсебена от духа на мъртвата му майка?
— Той е невменяем — каза Рейко, като се отдръпна, за да избегне задушаващата близост на госпожа Янагисава. — Каквото и да изпитва към мен, никой не може да каже какво ще стори.
— Но дори и да не успеете да го подлъжете да заминете… след като ни пази само един човек, вероятно бихме могли да избягаме?
Те погледнаха към прозореца, в който Рейко бе открила възможен път за бягство. В същия миг през прогнилите пречки, които тя се бе надявала да счупи, надзърна навъсеното лице на Ота.
— Чуй ме добре, малка вещице — каза той, като я сочеше с пръст. — Дори и да си успяла да залъжеш господаря ми с номерата си, мен не можеш да ме баламосаш. Знам, че кроиш нещо. Ще те държа под око. Тъй че внимавай, предупредил съм те — враждебният му поглед се стрелна към Мидори. — Една погрешна стъпка — и бебето е мъртво.
Той изчезна от прозореца. Мидори изпищя от ужас. Кейшо изруга след Ота и прегърна Мидори и бебето, а госпожа Янагисава се обърна разтревожена към Рейко.
— Какво ще правим? Ще чакаме някой да ни спаси ли?
— Не можем да си позволим да чакаме дълго.
Рейко бе обзета от ужасното убеждение, че всички те ще намерят смъртта си, ако не избягат, преди кралят дракон да открие, че няма да постигне възмездието, което желаеше. Но присъствието на Ота правеше тайното им бягство невъзможно. Хрумна й друга възможност, която я изпълни с още по-голям ужас.
— Има само един начин да се освободим — прошепна тя. — Следващия път, когато отида при краля дракон, трябва да открадна меча му и да го убия. После да ви изведа от двореца и всички заедно да се доберем до лодките.
Госпожа Янагисава кимна, а в очите й блестеше вяра, че Рейко ще се справи. Самата Рейко обаче бе обзета от неописуем ужас, защото отлично знаеше какъв бе начинът да спечели краля дракон, а той със сигурност щеше да доведе до собствената й гибел.
Дори и да успееше да победи него, след това щеше и да й се наложи да се справи с Ота и с всички останали стражи, които щяха да се опитат да осуетят бягството им.
— Животът ти е в опасност, а аз дори не съм ти дала име. Ох, Рейко сан, ще се приберем ли у дома за кръщаването й? — изплака Мидори, притиснала бебето до гърдите си.
Традицията повеляваше родителите да изчакат до шестия ден след раждането и чак тогава да му изберат име и да отпразнуват идването му на бял свят. Рейко погледна към Мидори и бебето, обзета от странно примирение, сякаш кръвта във вените й се бе превърнала в камък. Потребността й да спаси невинното дете бе по-силна от всички рискове и жертви, свързани с нейния замисъл срещу краля дракон.
— Дотогава ще си бъдеш вкъщи, обещавам ти!
Хирата, Маруме и Фукида продължиха напред, следвайки дъгата, описана от сечището, и видяха още крила на замъка и още стражи на пост. После Хирата зърна една част, в която покривите на постройките бяха срутени, в стените зееха огромни дупки, а самите стаи бяха обрасли с дървета и храсти. Растителността бе плъзнала между разпилени камъни и чакъл в тази част от имението, която изглеждаше превърната в развалини и изоставена, поради което похитителите явно бяха решили изобщо да не я охраняват.
— Нека опитаме там — прошепна Хирата.
Тримата се втурнаха през тясната ивица открито пространство и бързо се шмугнаха в развалините. Промъкваха се през висок буренак, препъвайки се в отломки. Фукида не забеляза една купчина останки, налетя на нея и падна. Маруме го дръпна и му помогна да се изправи на крака. Точно заобикаляха един ъгъл, оформен от две разрушени стени върху открити основи, когато внезапна светлина заслепи Хирата.
Срещу тях крачеше мускулест млад самурай с фенер в ръка. Хирата, Маруме и Фукида се заковаха на място. Самураят ги видя и се вцепени — по очите му разбраха, че е разпознал в тях неканени посетители. Той извади меча си и отвори уста да извика другарите и си. Маруме се хвърли напред с оголен меч и го прониза в гърлото. От раната бликна кръв и върху лицето на жертвата се изписа ужас. Фенерът падна от ръката му, мъжът изхъхри и се строполи мъртъв на земята.