Хирата и детективите се втренчиха в трупа и после един в друг, стъписани от внезапното насилие и от съзнанието, че се бяха отървали на косъм. После Хирата огледа отблизо лицето на мъртвия. Обзе го безпокойство, защото не разпозна мъжа — не беше от самураите на владетеля Ниу. Помисли си, че всъщност нямаше как да познава до един многобройните васали на своя тъст, но изпита нарастващо съмнение, че даймио бе виновникът за похищението.
— Трябва да скрием трупа — прошепна Фукида. Преди Хирата или Маруме да успеят да помръднат, някой наблизо извика:
— Какъв беше този шум? Ибе сан, там ли си?
Към Хирата и другарите му се устремиха бързи стъпки. Те се дръпнаха от трупа и се втурнаха към прикритието на порутената постройка. Скриха се зад една стена и надникнаха иззад ъгъла. Видяха друг самурай, който коленичи при трупа.
— Ибе сан! Какво се е случило? — възкликна той, поднасяйки фенера си до безжизненото лице на другаря си, и се огледа боязливо наоколо.
Хирата не познаваше и него. Изведнъж самураят хукна обратно, крещейки:
— Ибе е убит! Някой се е промъкнал на острова!
Нощта оживя, внезапно изпълнена с гласове и движение. Откъм замъка заприиждаха въоръжени и мъже. Хирата застина ужасен. Почувства напрежението на стоящите до него Маруме и Фукида — техните най-големи страхове бяха станали реалност.
— Какво ще правим сега? — обади се Маруме.
Похитителите вдигнаха тревога и в нощта отекнаха резки викове.
— Ще бягаме — отвърна Хирата.
Те хукнаха навън от развалините, прекосиха сечището и потънаха в гората. Припламваха факли, неясни фигури се устремиха към тях. Тримата криволичеха между дърветата, мушкаха се приведени в гъсталака, за да избегнат преследвачите си, които ставаха все повече.
На Хирата му се щеше да се бе подчинил на заповедите на Сано, вместо да опитва сам да освободи заложничките. Ако бе изпълнил дълга си, досега щеше да е пристигнал в Едо и вече да е докладвал за местонахождението на похитителите. Сано най-вероятно щеше да е изпратил целия детективски корпус, за да спаси жените. Но вместо това Хирата бягаше, за да спаси живота си, и по никакъв начин не бе в състояние да помогне на Мидори. Ако похитителите ги хванеха, нямаше да има кой да съобщи на Сано къде са жените. Хирата горчиво съжали за избора си.
— Трябва да преминем езерото — каза той, — но салът ни е твърде далеч. Да откраднем лодките и да оставим похитителите изолирани на острова.
Втурнаха се към брега. Във въздуха свистяха стрели, които се забиваха в земята и в стволовете на дърветата край тях. Когато стигнаха до края на гората, видяха на пристана двама души, които охраняваха лодките. Изтощени и задъхани, те свиха обратно между дърветата.
— Можем да плуваме до сушата отсреща — предложи Фукида.
Но преследвачите им плетяха все по-здрава мрежа около острова, като ги прогонваха далеч от брега. Тримата се озоваха в гората, недалеч от главния дворец. От една порутена стена стърчаха останки от наблюдателни кули. Четирима стражи се въртяха пред една порта, която водеше към покрит с гъст храсталак участък. Луната се носеше вяло над покрива на двореца. Свирепи метални дракони, гравирани върху островърхите краища на покрива, се открояваха в мрака като безмълвна заплаха. През решетките, покриващи прозорците на втория етаж, струеше светлина. Хирата заключи, че това бе крепостта на похитителите, място, което трябваше да се избягва. Но изтощението принуди него и другарите му да спрат и да отдъхнат.
— Нека се скрием някъде, докато решат, че сме избягали — предложи той.
В този миг от гората зад тях изскочиха тичайки двама души. Инстинктивно Хирата и другарите му се хвърлиха по корем на земята и замряха. Двамата мъже изтрополиха току до лицето на Хирата, засипвайки го с мокри листа. Прекосиха откритото пространство и се втурнаха в двореца. Хирата вдигна глава и ги видя в слабо осветеното антре заедно с още някакъв мъж, който се бе присъединил към тях.
— Имаме лоши новини — чу Хирата задъханите думи на единия от новопристигналите.
— Какво се е случило? — гласът на третия бе рязък, с оттенък на раздразнение и тревога.
— На острова има чужди хора!
— Кои са те? — попита мъжът с грубия глас, който, изглежда, бе главатарят.
— Не знаем.
— Откъде знаете, че са тук?
— Убиха един от нашите. Намерихме и някакъв сал, скрит в гората близо до брега.