— При цялото ми уважение, ваше превъзходителство, бих ви посъветвал да не изпращате армията след похитителите — обади се главният старейшина Макино. — В писмото изрично се подчертава да не ги преследвате.
Макино бе близък приятел на дворцовия управител и неизменен хулител на Сано. Той имаше съсухрено тяло и грозно, подобно на череп лице.
— Тези злодеи не могат да командват върховния диктатор на Япония! — изкрещя ядно шогунът.
— Но могат да изпълнят заканата си и да убият жените — предупреди го Макино.
— Няма да посмеят!
— Вече са дръзнали да отвлекат майка ви и да убият придружителите й — изтъкна дворцовият управител.
— Дори и да знаехме къде са отишли похитителите, не можем да предприемем нападение, без да изложим на опасност живота на дамите — поясни Сано, а Хирата кимна утвърдително.
— Ъ-ъ… да. Прави сте — печалната констатация сломи шогуна и той изхленчи: — Но все пак трябва да направим нещо!
— Мога ли да предложа друга възможност вместо армията? — попита Янагисава почтително. — Двамата с полицейския началник Хошина сме сформирали елитна част от воини, обучени да изпълняват опасни секретни мисии. Можем да ги изпратим да открият и да спасят жените.
Самата идея за това отврати Сано. Той много добре знаеше, че въпросната обучена част бе сформирана от убийци, наети от Янагисава най-вече за да го държат на власт. Макар че не подценяваше уменията им, той не можеше да им довери живота на жена си.
— Аз ще поведа отряда — обади се Хошина с озарено от нетърпение лице. — Похитителите дори няма да разберат, че сме ги открили. Просто поверете всичко на мен и почитаемата господарка Кейшо ще се върне в Едо в най-скоро време.
Освен това Сано не искаше Янагисава и Хошина да контролират ситуацията. Единствената им цел бе да спасят Кейшо и може би госпожа Янагисава. Нямаше да ги е грижа, ако междувременно убиеха останалите жени. Сано изпита изгаряща омраза към Хошина. Полицейският началник явно възприемаше похищението като своя шанс да уреди живота си. Щеше да се изкатери нагоре във властта, минавайки през труповете на Рейко и Мидори.
Шогунът се разведри, както обикновено готов да повярва на всеки, предложил да реши проблемите му вместо него. Преди да каже каквото и да било, Сано насочи гнева си към дворцовия управител Янагисава.
— Няма да ви позволя да действате без моята намеса! — заяви той.
— Ще сторя онова, което е най-добро за случая — отвърна Янагисава също тъй гневно.
Бушидо — Пътят на воина — изискваше от самурая безпрекословно подчинение на неговия господар и на по-висшите по ранг. Но в настоящото положение Сано бе принуден да пренебрегне кодекса, според който живееше.
— Двамата с Хирата сан няма да оставим съдбата на съпругите си във ваши ръце — заяви той.
— Предполагам, че предпочитате да поверите спасителната операция на вашите безразсъдни аматьори, които наричате разузнавателен отряд? — отбеляза с подигравателен тон полицейският началник Хошина.
Старейшините взеха да се съвещават. Шогунът местеше поглед от човек на човек, като се опитваше да следи спора.
— Ще направим компромис — обяви той, размахвайки ръце, за да усмири събранието. — Ще изпратя войска. Ти ще поведеш своя… ъ-ъ… елитен отряд, а пък ти ще вземеш детективите си — рече той, посочвайки първо към Хошина и после към Сано. — Всички заедно ще открием похитителите и ще спасим майка ми.
Шогунът преливаше от властна гордост. Но Сано забеляза собствената си тревога, отразена върху лицата на останалите, докато си представяха хаоса, който щеше да настъпи в резултат на плана на техния господар.
— Това е блестяща идея, ваше превъзходителство — заяви дворцовият управител Янагисава със сърдечния, изпълнен с възхищение тон, който използваше, когато не бе съгласен с шогуна и възнамеряваше да прокара собствените си намерения.
— Но… — подхвана предпазливо полицейският началник Хошина.
Сано нямаше търпение да изслуша тази поредна манипулация, целяща да промени решението на шогуна.
— Извинете ме, ваше превъзходителство — каза той, — но ние все още не знаем кои са похитителите, нито къде се намират. Единственото, което ни е известно за тях, е, че вече са убили стотина души. При това положение да се организира нападение, е твърде голям риск за нашите жени.
— Ти си просто един страхливец, който се плаши да поеме какъвто и да било риск, а и твърде некомпетентен, за да имаш право да участваш в решаването на този проблем. Не го слушайте, ваше превъзходителство! — възкликна Хошина, скачайки, за да защити собствения си план и да злепостави Сано.