— Изглежда, там нещо е препречило пътя.
Сано се изправи на стремената, надничайки нетърпеливо над войниците на Янагисава, и видя флагове с герба на Токугава.
— Армията — съобщи той. — Настигнахме изпратената от шогуна войска.
Той беше доволен, че войниците не бяха стигнали Изу и че двамата с Янагисава щяха да предотвратят заплануваната обсада на краля дракон. Но шествието продължаваше да стои намясто. Сред войниците и шествието настана смут, прозвучаха гневни гласове; по редиците мина ропот, разнесоха се възклицания на недоумение. Нетърпелив да научи причината за забавянето, Сано излезе с коня си от колоната и се насочи към челото на шествието. Там завари Янагисава възседнал черен жребец и облечен в подгизнали от дъжд одежди, който се бе изправил срещу набит самурай на кон, с шлем със златни рога. Сано разпозна в самурая генерал Исогай, върховен командващ армията на Токугава.
— Аз поемам ръководството на спасителната акция — изкрещя дворцовият управител и махна към армията, наброяваща няколко хиляди войници, които чакаха на пътя пред него и генерал Исогай. — Дайте им команда за връщане. Вървете си вкъщи!
— Невъзможно! — отвърна рязко генералът. — Шогунът ни изпрати да спасим майка му и аз възнамерявам да изпълня дълга си.
— Ще направите каквото ви казвам, или по-късно ще съжалявате — заяви Янагисава.
Генерал Исогай се изсмя презрително.
— Не приемам заповеди от вас. А в случай че не сте забелязали, заплахите ви вече нямат особена тежест — той препусна към челото на колоната и извика: — Продължавайте напред!
Войската пое нататък по пътя. Янагисава се втренчи след колоната в безсилен гняв. Сано не можеше да повярва, че някой си бе позволил да се отнесе тъй безпардонно с дворцовия управител, и с изненада си даде сметка, че Янагисава явно бе загубил голяма част от властта си. Осъзна, че похищението бе предизвикало неочаквани реакции, вестта за които на този етап все още не се бе разпространила извън висшия ешелон на бакуфу.
В следващия миг Янагисава изкрещя на войниците си:
— Изпреварете войската!
Хората му се втурнаха напред и подминаха Сано. Препускащи коне го изблъскаха, докато накрая той се озова пред собствения си корпус от детективи и се присъедини към лудото преследване. Войниците се носеха нагоре по баира покрай войската на шогуна и се вклиняваха в редиците им. На места избухваха свади. Ескадронът на Янагисава успя да се измъкне от главната група и се понесе напред. Сано и детективите му събаряха войници от конете им, отблъскваха ръцете, които се опитваха да ги задържат, прочистваха пътя за хората, носещи лодките, и следваха Янагисава. Светкавица проряза нащърбената сребърна ивица на хоризонта; гръмотевица разтърси земята. Откъм войската се носеха свирепи викове, но колкото и да се стараеха да ги догонят, хората на генерал Исогай взеха да изостават. Сано и Янагисава се носеха устремно напред, докато стигнаха брега на река Сакава. От проливния дъжд реката бе придошла и се бе превърнала в бушуващ порой, който заливаше каменните диги. Опасни бързеи се простираха, докъдето стигаше погледът и в двете посоки. Лодкарите, които обикновено прекарваха пътниците до отсрещния бряг, бяха изчезнали.
— Ще останем на конете си и ще гребем на собствените си лодки — каза Янагисава.
По негова заповед войниците навлязоха в реката. Водата се превърна в мътен кипеж от хора и коне. Някои ездачи бяха съборени от седлата и отнесени от течението. Мъжете в лодките гребяха трескаво, като се бореха да устоят на течението. Сано пришпори коня си, нагази в реката и тутакси усети как мощната стихия го повлича. Студени вълни заливаха скута му. Насред реката той изведнъж чу тропот на конски копита по пътя зад себе си. Обърна се и видя, че към брега приближава конница. Помисли си, че войската на генерал Исогай ги настига, но после забеляза флага в ръцете на яздещия начело. В следващия миг се изненада, защото вместо герба на Токугава различи изображение на морско конче.
Новопристигналите се хвърлиха във водата и се присъединиха към останалите ездачи, които се бореха с течението край подмятаните от стихията лодки. Един самурай ездач се блъсна в коня на Сано.
— Махни се от пътя ми! — изрева той.
— Владетелю Ниу! — възкликна Сано, съзирайки изкривеното лице и безумното изражение на даймио. — Какво правите тук?
— Чух, че с дворцовия управител и войската сте тръгнали към Изу да спасявате дъщеря ми. Реших да се присъединя и аз.
Владетелят Ниу пришпори коня си и му изкрещя да плува по-бързо.
Сано бе ужасен от хаоса, който се бе получил от намесата на толкова много хора, и то в ущърб на всеобщото благо. Необузданият избухлив даймио можеше да изложи на риск спасителната операция дори повече от армията на Токугава. Мисията се бе превърнала в надпревара, кой първи щеше да стигне до Изу, както и в битка за това, кой щеше да оцелее достатъчно дълго, за да спаси жените.