Някой ги убиваше един по един. Ота я преведе през една от вратите на двореца. Докато се качваха по стълбите, Рейко чу кралят дракон да казва:
— Още ли не сте заловили натрапниците?
— Не, господарю — отвърна друг, по-далечен глас.
— Как така продължават да убиват хората ни, след като са само трима, а ние сме толкова много? — попита гневно кралят дракон. — Как успяват да ви се изплъзнат на този малък остров?
— Съжалявам, че трябва да го заявя, но са много находчиви — отвърна другият. — Все пак успяваме да ги държим на разстояние от помещението на жените, което е целта им.
Рейко бе обзета от възторг. Някой наистина се опитваше да ги спаси! Но незабавно радостта й бе помрачена от съмнения. Можеха ли избавителите им да надвият армията на краля дракон?
— Може би трябва да се преместим на по-безопасно място? — попита другият.
— Никъде не е по-безопасно — отвърна рязко кралят дракон. — Няма да позволя някой да ме преследва или да променя плановете ми!
Ота я въведе в стаята. Кралят дракон стоеше на балкона с гръб към вратата. Драконът върху брокатената тъкан на кимоното му посрещна Рейко с озъбена паст.
— Продължавайте да издирвате натрапниците — нареди той на някого отвън. — Не ги допускайте до заложничките и не им позволявайте да се измъкнат от острова!
После се обърна, огледа Рейко и заповяда на Ота:
— Иди и помогни да хванат нападателите — макар че Ота възрази, кралят дракон го отпрати с категоричен жест и самураят тръгна, след като изгледа навъсено Рейко.
Кралят дракон се отправи към нея и тя се опита да го посрещне с усмивка, макар че трепереше от тревога. Беше по-важно от всякога планът й да успееше. Беше длъжна да помогне на спасителите, като посечеше краля дракон, преди той да успееше да ги открие и унищожи. Трябваше да намери начин да изведе приятелките си от двореца, който до момента хората му съумяваха да охраняват.
— Здравей, Анемона.
Кралят дракон бе разсеян, а вниманието му — раздвоено между нея и грижите му. Тя пое дълбоко въздух за кураж, пристъпи към него и се впусна в опасното прелъстяване, чрез което се надяваше да спечели свободата си.
— Какво се е случило, господарю? — тя се опитваше да му покаже, че се безпокои за него.
— Нищо, което да заслужава тревогата ти — отвърна той рязко.
Рейко се опита да забрави всички опасности, на които се излагаше, както и съпруга си, когото щеше да предаде с действията си. Разхлаби пояса си и остави копринената роба на Анемона изкусително да се свлече от раменете й. Заговори ласкаво, потискайки и чувството на отвращение, сковало гърлото й:
— Мога ли с нещо да помогна?
Напрегнатото изражение на краля дракон изчезна и върху лицето му се изписа любов. Той сведе поглед към голата й плът и в погледа му отново пламна желание.
— Присъствието ти е достатъчно, за да ми вдъхне успокоение.
— Когато мина толкова време, без да ме повикате, взех да се опасявам, че се е случило нещо лошо. Страхувах се, че повече никога няма да се видим.
— Приеми извиненията ми, че те пренебрегнах, Анемона. Имах важни дела, които трябваше да свърша. Няма причина за страх. Всичко е под контрол.
Но още не бе изрекъл думите си, когато някъде из острова изтрещя поредният изстрел. Той рязко се извърна и погледна навън към разлюлените от вятъра дървета и тъмното небе. После се опита да се усмихне успокоително и предложи:
— Ела, нека пийнем по нещо.
„Той вече е пил“, помисли си Рейко, съдейки по дъха му. Двамата коленичиха един до друг при масата и той наля две чашки саке. Тя отпи деликатно от своето, а той пресуши чашата си с една-единствена бърза глътка. Тя му наля отново, като се надяваше, че той ще пие още много, че питието ще замъгли съзнанието му и ще го обезсили.
— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита той.
— Много по-добре, господарю мой — тя проследи с поглед как той за пореден път пресуши чашата си. — Но чувствам във въздуха зли въздействия — тя потръпна и се озърна тревожно. После се зае да плете мрежата от думи, с която щеше да го впримчи и да го направи подвластен на волята си. — Силите, които ще ни разделят, стават все по-мощни. Страхувам се, че времето, в което ще бъдем заедно, е твърде кратко.