Кралят дракон стовари ръце върху раменете й, сковавайки движенията й така, че тя вече не можеше да стигне до оръжието. Рейко ахна.
— Ти си виновна, Анемона! — извика той с пламтящи от гняв очи, стиснал яростно челюсти. — Ти ме прелъсти, когато бях твърде млад и глупав, за да ти устоя. Омагьоса ме така, че цял живот да не мога да обичам друга жена, освен теб. После ме предаде заради онзи мошеник Хошина. Изневярата ти стана причина за смъртта ти. Знаеш ли какво представлява животът ми от онзи миг до днес?
Надвиснал над Рейко, той изплю думите в лицето й, докато тя се извиваше и съпротивяваше.
— Опитах се да спя с много жени, но винаги се провалях. Дори и най-скъпите и красиви куртизанки не можаха да ми помогнат. Пих какви ли не отвари за мъжественост, но напразно. А сега, когато твоят дух се върна при мен в тялото на тази жена, аз дори не мога да те любя, защото съм неспособен да проникна в нея. Ти завинаги ме ограби от собствената ми мъжественост!
Той я зашлеви през лицето. Скулите й пламнаха от болка и тя изпищя.
— Заслужаваше си смъртта — каза той, сключвайки ръце около врата й.
Рейко взе да хъхри и да се дави в отчаяни усилия да си поеме въздух. Зарита с крака, петите й заблъскаха по леглото. Почна да се задушава, зави й се свят, пред очите й изникнаха черни петна. Тя заби нокти в китките на краля дракон. Той извика от болка и престана да я стиска за шията. Дишайки пресекливо, тя седна и го заудря яростно. Юмрукът й уцели носа му. Главата му се отметна назад, а от ноздрите му рукна кръв.
Той изрева побеснял:
— Как смееш да ме нараняваш, след като съсипа живота ми?
Рейко продължаваше да го удря. Насред вихрушката от блъскащи пестници той успя да я сграбчи за китките и я просна на футона. Прикова ръцете й от и двете страни на главата й, след което заби коляно в стомаха й. Тя се мяташе, гърчеше се и хриптеше, но не можеше да го отхвърли от себе си. Лицето му, изцапано с кръв, бе подпухнало, отвратително.
— Една смърт не беше достатъчна за теб, Анемона — изрече той с глас, който стържеше като стомана о камък. Горещият му кисел дъх пърлеше лицето й. — Трябва да страдаш отново.
Той я засипа с удари по главата и гърдите. Рейко изкрещя и вдигна ръце, за да отбие атаката. Изви тяло встрани. Загубил равновесие, кралят дракон падна върху футона. Рейко се хвърли към меча, но той я сграбчи за глезена. Тя се просна върху тънката твърда рогозка. Докато опънатите й пръсти се опитваха да достигнат оръжието, той я дръпна към себе си. Рейко се превъртя, сви другия си крак и го срита в корема.
Кралят дракон изхърка от удара, който му изкара въздуха, политна назад и я пусна. Рейко с мъка успя да се изправи на крака и се втурна напред. Той се хвърли след нея и я сграбчи за коленете. Тя се строполи на пода и двамата сплетоха тела сред вихрушка от удари и ритници. Рейко хлипаше и пъхтеше. Спусна ръка между напрегнатите блъскащи се тела, плъзна я пипнешком по слабините на краля дракон, сграбчи ги и стисна с всичка сила.
Бурен спазъм разтърси тялото му. От гърдите му се изтръгна оглушителен вик, болката сгърчи чертите му в ужасна маска. Пръстите му се вкопчиха в нейните. Тя продължи да стиска, забивайки нокти в меките нежни топки от плът. Той изви китката й. Рейко изкрещя от остра болка, която прониза ръката й и я накара да го пусне. Той се дръпна назад, стенейки. Изтощена и загубила ориентация, Рейко се надигна на лакти. Кралят дракон се бе превил недалеч от нея. Стенеше, обхванал с две ръце интимните си части. Тя се огледа за мечовете. И двата бяха чак в другия край на стаята. Докато Рейко събираше сили, за да допълзи до тях, кралят дракон се изправи на крака, олюлявайки се.
— Ще… те… убия! — мъчително хриптене съпровождаше всяка негова дума. Той се хвърли към нея.
Изведнъж в съзнанието й проблесна мисълта, че изобщо не можеше да се добере до мечовете навреме. Но волята й да оцелее изостри сетивата й. Яростният вик на краля дракон и гърмежите отвън отекнаха гръмовно в ушите й; свещите на олтара заискриха с ослепителен пламък. Тя видя със свръхестествена яснота устременото към нея голо тяло на краля дракон. Времето сякаш се разтегли и забави приближаването му. Вниманието на Рейко бе привлечено от синьо-зеленото кимоно, което лежеше на пода пред него. Той едва бе успял да стъпи върху леката материя и в този миг тя инстинктивно скочи и се хвърли напред с едно-единствено бързо движение. Сграбчи с две ръце ръба на дрехата и дръпна с всичка сила.