— Не смейте да обиждате господаря ми! — извика Хирата, втренчил свиреп поглед в полицейския началник.
С огромно усилие Сано подмина думите на Хошина и се обърна към шогуна:
— Трябва да се подчиним на изискванията на похитителите.
Думите му бяха посрещнати с бурни възгласи на протест.
— Но ако… ъ-ъ… решим да чакаме другото писмо, кой знае какво могат да сторят на майка ми през това време тези… ъ-ъ… престъпници! — изхленчи шогунът.
— Без съмнение не очакваш от нас да предоставим на похитителите онова, което искат срещу освобождаването на жените! — възкликна дворцовият управител с гневно презрение.
— Или да ги оставим да се измъкнат безнаказано след такова престъпление! — добави Хошина в тон със своя любовник.
— Ако склоним глава пред похитителите, това би представило режима на Токугава като слаб и уязвим — отбеляза главният старейшина Макино, а останалите членове на съвета закимаха в съгласие.
Хирата отправи обиден поглед към Сано, сякаш детективът го бе предал:
— Не можем да не предприемем нищо. Нека свикаме нашите детективи и да потегляме!
Сано се почувства неловко, че трябва да отхвърли желанието на Хирата. Не му харесваше, че губи време, когато Рейко и Мидори бяха в опасност, но бе длъжен да убеди събранието, че нямат друг разумен избор, освен да изчакат.
— Жените са застраховката на похитителите срещу възможни действия от наша страна — каза той. — Престъпници, достатъчно интелигентни да планират и да осъществят подобна засада, са предвидили по-добър ход от това просто да убият заложниците. Те няма да сторят нищо лошо на жените, докато смятат, че могат да получат онова, което искат.
Съзирайки скептицизма на останалите, Сано усети потребност от повече вяра в собствените си аргументи, но продължи:
— Каквато и цена да поискат похитителите, тя ще бъде нищожна в сравнение с онова, което струва завръщането на почитаемата господарка Кейшо.
Янагисава и Хошина присвиха очи в безмълвна неприязън, но шогунът коленичи; решителността му видимо намаля.
— Така е — съгласи се той.
— Можем да проследим и да накажем похитителите, след като жените бъдат в безопасност — добави Сано и се обърна към старейшините: — Фактът, че шествието стана обект на засада, че войниците са убити, а жените — отвлечени, вече е доказателство за уязвимостта на режима. Неразумно е в този момент да го отричаме. Вестта ще се разпространи из страната, преди да бъдем в състояние да я спрем. Един бърз и необмислен опит за спасяване е обречен на провал, след който положението на бакуфу ще се усложни още повече.
Макино кимна с неохота; другите старейшини сториха същото. Дворцовият управител Янагисава изрази съгласие с лека гримаса, а шогунът каза:
— Сано сан е прав. Ще изчакаме… ъ-ъ… да чуем искането им за откуп.
— И междувременно няма да предприемаме нищо — каза Хошина, отправяйки сърдит поглед към Сано.
Хошина бе очевидно бесен, че е пропуснал своя голям шанс да стане герой.
Сано не изпита тържество от тази победа, защото действителните му врагове бяха похитителите, срещу които се чувстваше безпомощен засега.
— Напротив. Трябва да обединим усилията си и да разберем кой стои зад това престъпление, за да можем да го открием и заловим, когато настъпи подходящият момент.
В критичен момент единомислието е задължително. Токугава Цунайоши кимна одобрително, вече по-спокоен, след като спорът бе приключил и Сано бе свел бедствието до един разрешим проблем. Възцари се неловко единодушие. Атмосферата в помещението бе тягостна и задушна, наситена с лют дим и резливия мирис на опънати нерви.
— Предлагам да започнем разследването, като определим възможните заподозрени — каза Сано.
— Главатарят на похитителите трябва да е човек, който разполага с достатъчно войска, за да подложи на сеч охранявано шествие, или да има достатъчно пари, за да плати на наемници — макар и открито против стратегията на Сано, Хирата бе длъжен да подкрепи своя господар.
— Трябва да е разполагал с предварителни сведения за пътуването на жените, за да устрои засадата на точно това място и да ги причака — каза Хошина. — И тъй като самото пътуване е било внезапен порив на господарката Кейшо, а времето — твърде кратко, за да може вестта за него да стигне далеч, най-вероятно престъпникът живее или в Едо, или някъде в околността.
Сано отбеляза на ум колко бързо полицейският началник бе превърнал разследването във възможност да прояви таланта си на детектив. Самият Сано имаше необосновано, но натрапчиво усещане, че престъплението не е толкова недвусмислено, колкото изглеждаше.