— Някой току-що скочи от кулата.
Сано прекосяваше езерото в една лодка с детективите Иноуе и Араи. Той се надвеси през носа, за да види по-добре кулата, където вниманието му бе привлечено от нечия падаща фигура и пронизителен вик. Той присви очи и отправи поглед към скритата под водата основа на кулата, откъдето бе долетял мощният плисък.
Връхлетя го внезапно предчувствие. Сърцето му заблъска в гърдите, заля го диво вълнение.
— Гребете натам! — нареди той, сочейки към леките вълни, които все още набраздяваха езерото на това място.
Иноуе и Араи се подчиниха. Лодката се откъсна от флотилията, която приближаваше острова. Когато пристигнаха на мястото, където бе паднала фигурата, тя вече бе изчезнала под повърхността. Сано се пресегна и потопи ръка във водата. Пръстите му напипаха и сграбчиха нечии дълги коси. Той дръпна и от дълбокото изплува женска глава. Очите примигаха, от отворената уста се разнесе хъхрене. Ръцете мърдаха конвулсивно под издутите дипли на пъстрото кимоно, с което бе облечена жената.
— Рейко сан! — възкликна Сано.
Щом успя да задържи поглед върху Сано, Рейко тутакси го разпозна, изстена и се вкопчи в него. Двамата с детектив Иноуе я измъкнаха от езерото и я издърпаха в лодката. От нея се стичаше вода. Преливайки от радост, той я притисна в обятията си.
— Слава на божествата, че си жива! — възкликна Сано с дрезгав от вълнение глас.
Треперейки от студ, Рейко захлипа с облекчение.
— Това е чудо!
— Пое опасен риск, като скочи от онази кула — отбеляза Сано. — Можеше да се убиеш.
— Не съм скочила — възрази Рейко, тракайки със зъби. — Тя ме блъсна.
Сано съблече наметалото си и я зави с него.
— Коя?
— Госпожа Янагисава — Рейко избухна в истеричен смях. — Направи ми услуга, без да подозира.
— За какво говориш? — попита недоумяващ Сано, опасявайки се, че след като съпругата му замалко не се бе удавила, преживяното бе замъглило разсъдъка й.
— Няма значение. Сега трябва да спасим господарката Кейшо и Мидори.
Друга лодка се приближи до тяхната. От нея се разнесе гласът на дворцовия управител Янагисава:
— Сосакан Сано, какво става? — той разпозна Рейко и на лицето му се изписа изненада. — Виждам, че си намерил съпругата си. Къде е Кейшо? — попита той Рейко.
— Разделихме се. Последно я видях в двора на крепостта.
Янагисава нареди на хората си да гребат покрай острова към крепостта. Лодката им бързо се отдалечи. Другите вече стигаха брега и войниците слизаха на сушата. Обсадата бе започнала. Рейко каза:
— В двора остана и Мидори. Трябва да я намерим. Докато детективите Иноуе и Араи гребяха след лодката на дворцовия управител, тя изстискваше мокрите си коси.
— Къде е Даношин? — попита Сано.
Рейко го погледна недоумяващо.
— Мъжът, който ви отвлече — поясни Сано.
— О, аз не знаех как се казва — тя отмести поглед. — Как откри кой е? И как разбра къде се намира?
Сано накратко й предаде събитията, които бяха довели до пристигането му на острова. Рейко слушаше без коментар, отдадена на собствените си мисли.
— Даношин нарани ли те? — попита Сано с тревога. Макар че тя поклати глава, Сано усети, че нещо не беше наред, но не искаше да настоява за обяснение. В този момент беше достатъчно, че я бе открил жива и на пръв поглед невредима. А им предстоеше много работа.
Лодката им заобиколи острова и се приближи до постройките на замъка.
— Виждала ли си Даношин? — попита Сано. След миг колебание тя кимна:
— Беше в двореца. Ще ти покажа къде.
Придружен от шестима телохранители, дворцовият управител Янагисава бързо премина през портата на крепостта. Фенерите осветяваха пътеката през избуялата градина, после запуснатата, обрасла в лози постройка на двореца и зейналите му врати. Макар че гърмежите, сраженията и дрънкането на оръжия се бяха засилили, докато нападателите щурмуваха острова, в момента мястото бе обгърнато от неестествена тишина.
— Да огледаме района — подкани хората си Янагисава.
Докато се промъкваха покрай замъка, като внимаваха за някакви признаци на живот, Янагисава бе обзет от трескаво очакване, а сърцето му заби учестено. Целта му надхвърляше спасяването на господарката Кейшо и спечелването на благоволението на шогуна. Той се стремеше към нещо повече от това да спаси своя любовник от екзекуция. Отказът на генерал Исогай да се подчини на заповедите му бе показателен за това, че бе загубил контрол над армията. Десетки хиляди войници на Токугава щяха да се съюзят с владетеля Мацудайра, владетеля Кий, свещеник Рюко и останалите му врагове. Затова спасяването на господарката Кейшо за него бе вече въпрос на оцеляване. Успехът щеше да му позволи да запази влиянието си върху шогуна и страната достатъчно дълго, за да възстанови собствената си мощ. Провалът щеше да го тласне още мощно надолу по хлъзгавия склон към унищожението.