— Част от хората ни продължават да претърсват острова — каза той, — но повечето от похитителите очевидно са убити или заловени. Намери ли Даношин?
Сано кимна, все още озадачен от признанията на краля дракон. Преди да се озове тук, бе смятал, че е научил всичко за престъпленията на този човек, но убийството, което ги бе провокирало, се бе оказало с неподозирани измерения.
— Убих го.
— В такъв случай мисията ни приключва успешно и всичко е наред — каза Янагисава.
Но Сано не бе на това мнение. Терзаеха го въпроси за онова, което се бе случило с Рейко по време на пленничеството й. Той се обърна към Хирата и погледите им се срещнаха. Усмивката изчезна от лицето на главния му васал и той придоби отбранително изражение. Сано знаеше, че накрая бе длъжен да порицае Хирата за неподчинение на заповедите му. Особено чувство за недовършеност се прокрадваше в победата тази вечер.
Господарката Кейшо плесна с ръце.
— Слушайте всички — нареди тя. Когато тълпата стихна и присъстващите отправиха погледи към нея, тя каза: — Благодаря ви, че ме спасихте. Само че не пилейте повече време да седите на задните си части и да се превъзнасяте. Гади ми се от това ужасно място. Да си ходим у дома!
Насред общото раздвижване в знак на съгласие Рейко каза:
— Госпожа Янагисава все още я няма.
Сано бе забравил за нея; очевидно както и останалите, в това число дворцовият управител. Настъпи смут, когато всички си дадоха сметка, че спасителната мисия все още не е приключила. Сано се канеше да организира издирването на госпожа Янагисава, когато Кейшо внезапно заяви:
— Ето я там!
Той погледна натам, накъдето сочеше майката на шогуна. Госпожа Янагисава стоеше съвсем сама в края на гората. Косите и дрехите й бяха в безпорядък, позата и сбраните й ръце — сковани. С тайнственото си напрегнато изражение тя изглеждаше като предвестник на беди, които тепърва щяха да се случват.
Глава 32
Четири дни след обсадата на двореца на краля дракон вестопродавците кръстосваха знойните, изпълнени с хора квартали в Едо.
— Майката на шогуна е избавена от лапите на своя зъл похитител. Господарката Кейшо отново у дома! — викаха те.
Щом новината се разпространи из града, в местните храмове забиха гонгове, а гражданите отправяха молитви на благодарност, че съдбата бе пощадила Кейшо. Свещеници в шафранови роби образуваха дълги шествия по улиците, биейки барабани, за да ознаменуват освобождаването на своята покровителка. В административния район Хибия стражи извлякоха четиринайсет пленени, оковани във вериги поддръжници на краля дракон от представителната къща на съдията Уеда и ги поведоха към мястото за екзекуции. Длъжностните лица, които бяха присъствали на процеса, напуснаха съдебната зала. Съдията Уеда слезе от подиума и отиде при Сано, който бе дал показания по време на делото.
— Искрени благодарности, че спаси дъщеря ми — каза той. — Както чувам, дворцовият управител Янагисава претендира, че заслугата за намирането и спасяването на заложниците е негова, но моите източници опровергават версията му. Давам си сметка за твоята роля, както и много други хора.
— Почитаемият дворцов управител има право на тези заслуги — отвърна достойно Сано.
— Освен това чувам, че шогунът отново те е удостоил с благоволението си — добави съдията Уеда.
— Неясно докога — отвърна Сано. — А Хошина е освободен от затвора?
— Шогунът издаде заповедта преди два дни — още щом се върнахме в Едо и отведохме при него господарката Кейшо заедно с главата на краля дракон като доказателство, че нейният похитител си е получил заслуженото.
— Ще бъде интересно да видим какво ще се случи с връзката между Хошина и дворцовия управител Янагисава — каза съдията Уеда. — Но те трябва да са благодарни, че критичният момент отмина. А ние да сме признателни, че новороденото дете на Хирата сан оцеля. Кръщенето ще бъде днес следобед, нали?
— Да. Ще присъствате ли?
Съдията кимна, помълча известно време и после каза:
— Когато посетих дъщеря си вчера, тя ми се стори необичайно умислена и потисната. Как е тази сутрин?