— Питам се коя всъщност е действителната цел на това похищение — каза той.
Присъстващите повдигнаха вежди изненадано. Шогунът каза:
— Как може да има съмнение, че… ъ-ъ… че аз съм мишената и че отвличането е акт, целящ война срещу мен?
— Похитителят вероятно е враг на режима, а целта му е да унижи негово превъзходителство и да измъкне солиден откуп от хазната — заяви главният старейшина Макино.
Предполагаемите извършители можеше да бъдат граждани, негодуващи срещу строгите закони на бакуфу, или даймио — феодалите, потискани от режима на Токугава. Ронин — самураите без господари — бяха вечно недоволни и представляваха неизменен източник на неприятности, но Сано съзираше и други възможности.
— Може би похитителите целят нещо повече от това да нанесат удар върху режима или да получат пари срещу освобождаването на заложниците — предположи дворцовият управител Янагисава.
Докато изразяваше гласно предположенията на Сано, той придоби замислено изражение.
— Фактът, че не са си направили труда да плячкосат багажа и да откраднат златото, показва, че богатствата не са били основната им цел — отбеляза Хошина.
— Може би зад това престъпление се крие по-личен мотив — Янагисава отправи поглед първо към Сано, после към Хирата и накрая към шогуна. — Ваше превъзходителство не е единственият сред нас с врагове, които биха могли да ни атакуват чрез съпругите ни.
Сано знаеше отлично, че единици сред живите можеха да се похвалят с толкова врагове, колкото Янагисава. Дългият списък включваше люде, които дворцовият управител бе отстранил от властта, родственици на съперници, които бе понижил, екзекутирал или премахнал, както и любовници, използвани и впоследствие отритнати от него. Зловеща решимост помрачи погледа на Янагисава.
— Имам предвид някои хора, които трябва да бъдат проверени — заяви той.
Хирата застина на мястото си с отворени уста, сякаш ударен от гръм от внезапното прозрение. В гласа му прозвуча ожесточена омраза:
— Владетелят Ниу.
— Твоят свекър, даймио на провинция Сацума — уточни Хошина. — Вие двамата сте във вражда, откакто ти се ожени за Мидори.
Парадирайки гордо с осведомеността си, полицейският началник добави:
— Възможно е похищението да е неговият начин да си върне дъщерята.
— Ако зад всичко това стои той, ще го убия! — възкликна Хирата.
Сано не беше готов да насочи разследването към владетеля Ниу, нито към политическите врагове на Янагисава.
— Нека не забравяме „Черния лотос“10 — каза той.
Споменаването само на името сякаш насити въздуха с отрова. Старейшините отместиха поглед и стиснаха устни под въздействието на отвратителния спомен. Хирата кимна мрачно. Янагисава и Хошина се напрегнаха в зле прикрит интерес, а шогунът придоби озадачен вид, без да разбира какво общо можеше да има с престъплението една вече несъществуваща будистка секта.
— Сектата е забранена, откакто организираното от тях въстание бе потушено преди осем месеца — продължи Сано, — и макар че повечето свещеници, монахини и последователи бяха заловени и екзекутирани за опита им да унищожат Япония, някои от тях все още са на свобода и понастоящем набират нови членове. Те ме ненавиждат заради участието ми в унищожаването на сектата, а жена ми — за убийството на техния водач. Заклеха се да отмъстят…
През последните десет години членовете на „Черния лотос“ бяха подложили на мъчения и убили безброй люде, които по някакъв начин се бяха изпречили на пътя им. Фанатичните привърженици, отговорни за огромния пожар, в който бяха загинали над седемстотин души, бяха способни да изтребят едно шествие, жертвайки собствения си живот. Мисълта, че не бе изключено Рейко да е тяхна пленница, изпълни Сано с паника. Възможно беше да са й подготвили съдба, много по-страшна от смъртта.
— Както изглежда, разполагаме с предостатъчно заподозрени, които да разследваме — отбеляза Янагисава.
— Ами тогава… ъ-ъ… ви нареждам да се заловите за работа незабавно, да върнете майка ми и да екзекутирате нейните похитители по най-бързия начин — шогунът махна към присъстващите. — Свободни сте.
Сано и Хирата напуснаха двореца. Хирата бе потънал в мрачни мисли и не промълви нито дума, докато не влязоха в ограденото с каменни стени имение на Сано. После изведнъж избухна:
— Простете, че говоря тъй дръзко, но не смятам, че правим всичко, за да спасим жените. Ограничаването на действията ни само в Едо и разследването на собствените ни врагове може и да се окажат грешка. Освен това, каквито и улики да са оставили похитителите, те са там, на Токайдо, твърде далеч от тук.
10
Борбата на Сано срещу сектата „Черният лотос“ е обект на романа на Лора Джо Роуланд „Якешину“ — Б.р.