Внезапно стъпките се забавиха; движението спря. В кратката тишина Рейко чу как съвсем наблизо със скърцане се отваря тежка порта. После движението се възобнови, но атмосферата се промени. Горските звуци заглъхнаха; нозете закрачиха по каменна повърхност, стъпките им отекваха наоколо. Въздухът бе неподвижен, по-топъл и наситен с мирис на застояло.
Щом портата се затвори, тялото й се наклони с главата нагоре. От рязката промяна на положението й призля и Рейко си помисли, че ще повърне и ще се задуши. Усети, че се издига, носена от мъжете, под чиято тежест дървените стъпала под краката им заскърцаха. На някаква площадка за момент я задържаха хоризонтално и после продължиха да изкачват още стъпала. Някъде от горе до нея достигнаха гукане на уплашени от нахлуването птици, цвърчене на прилепи и плясък на крила. Мъжете бяха зловещо безмълвни. Рейко си представи пуст зандан и настръхна от нарастващ страх.
Стигнаха до нова площадка, изкачиха пореден ред стъпала, след което спряха в пространство, където около нея се струпаха миришещи на пот мъже. Тя чу тупване на земята и реши, че оставят товара си. След това тръснаха на пода и нея. Стъргане на метал от извадени от ножници остриета изпълни сърцето й с ужас. Нечии ръце опипаха тялото й. Тя изплака и се заизвива безпомощно, сигурна, че похитителите възнамеряваха да убият както нея, така и приятелките й. Другите жени също се разридаха.
Нечии ръце издърпаха въжетата, които я овързваха. Рейко усети рязко теглене, докато острието срязваше дебелите върви. Щом те паднаха, тя слепешката се устреми към свободата, опитвайки се да достигне кинжала под ръкава си.
Но оръжието беше изчезнало, явно похитителите го бяха взели по време на сражението. Всичко около нея се завъртя и я погълна във вихъра си. Вдървените й мускули не издържаха на тежестта й. Тя падна назад, като едва си поемаше дъх, стомахът й се преобърна, обля я студена пот. Чу как мъжете се отдалечиха, последваха блъскане на врата и изщракване на метални резета. Тежките стъпки заглъхнаха по стълбата. С неописуема болка Рейко си помисли за пропуснатата възможност да избяга, проклинайки собствената си слабост, и очите й се изпълниха със сълзи.
После реши да не пилее повече енергия в самосъжаление и насочи своята тревога към приятелките си. С натежали и непохватни ръце тя смъкна качулката от главата си и махна парцала от устата си. Присви очи срещу оскъдната светлина, която проникваше през отвесните процепи на капаците, закриващи прозорците върху четирите стени на квадратната стая, където лежеше. Навън, далеч под нея, се носеше плисък на вълни и тя долови мирис на море. Когато очите й привикнаха, видя около себе си три проснати тела.
— Почитаема Кейшо! — извика тя. — Мидори сан! Госпожо Янагисава!
В отговор се разнесоха немощни възклицания. Рейко се изправи с мъка и започна да диша дълбоко, докато престана да й се вие свят и да й се повдига. После допълзя до най-близкото тяло, смъкна качулката и освободи запушената уста.
— Уф! — господарката Кейшо се изкашля и се изплю. Изпълнените й със страх очи запримигваха върху измъченото й изпито лице. — Все едно ме е пипнал най-тежкият махмурлук. Какво се случи с нас? Какво е това място?
— Бяхме отвлечени, упоени и затворени — отвърна Рейко, доволна, че майката на шогуна се оказа издръжлива възрастна жена, способна да преживее подобно изпитание. — Не зная къде сме, освен че се намираме нависоко, близо до някакво езеро и насред гора.
Господарката Кейшо направи непохватен опит да се изправи. Беше жадна. Рейко също изпитваше мъчителна жажда, която бе изсушила устата и гърлото й. Претърсвайки помещението, в друг ъгъл тя намери керамична кана с вода. Двете с Кейшо пиха жадно, макар че водата беше топла и с блудкав вкус.
Откъм проснатото тяло, чийто огромен корем подсказваше, че това е Мидори, се разнесоха стенания. Тя се беше освободила от качулката и натъпканата в устата й кърпа и когато Рейко дотича до нея, се напъна да повърне.