— Зле ми е, много ми се гади — проплака тя.
Рейко се втурна за кофа. Върна се и както придържаше главата на Мидори, бременната жена повърна. После приятелката й се хвана за корема, като трескаво го поглаждаше и опипваше.
— Бебето ми! — гладът й бе изтънял от страх, а очите й бяха широко отворени. — Не е помръднало, откакто се събудих.
За миг двете с Рейко застинаха, онемели от ужас, че опиумът или изживяната травма бяха причинили смъртта на нероденото дете. После Мидори се разтресе в ридания.
— О, не, моля, не! — изплака тя.
— Всичко е наред с детето — успокои я Рейко, надявайки се, че казва истината. — Просто е заспало. Лягай и почивай. Не се тревожи.
След като настани Мидори на пода, се доближи до госпожа Янагисава. Жената лежеше неподвижна и безмълвна, с изпънати нозе и отпуснати до тялото ръце. Когато Рейко свали качулката и измъкна парцала от устата й, госпожа Янагисава примига, отвори очи и бавно навлажни устни с език.
— Добре ли сте? — попита Рейко.
Госпожа Янагисава изрече едва чуто:
— Да, благодаря — лицето й бе странно безизразно, тонът й — спокоен и вежлив, все едно това бе най-обикновена среща. Госпожа Янагисава направи немощен опит да се надигне и когато Рейко й помогна да седне, добави: — Сега трябва да си тръгвам, затова моля да ме извините.
Странно предчувствие прониза Рейко.
— Не можеш да си отидеш у дома! — заяви господарката Кейшо. — Отвлечени сме — тя се втренчи насмешливо в лицето на госпожа Янагисава. — Да не би да си забравила?
Госпожа Янагисава се смръщи озадачена и поклати глава.
— Моля да ме извините… Не разбирам за какво говорите. Вече трябва да си тръгвам. Кикуко чан има нужда от мен.
Тя сякаш не забелязваше нищо около себе си; изобщо не обърна внимание на Мидори, която стенеше и ридаеше в другия край на помещението.
— Съжалявам, но това не е възможно — възрази й предпазливо Рейко и й обясни какво се бе случило.
Думите й обаче сякаш не проникваха в съзнанието на госпожа Янагисава, която се изправи на крака с усилие и залитайки и опирайки се в стената, взе да обикаля помещението като в несвяст.
— Кикуко чан! — извика тя. — Къде си?
— Загубила е разсъдъка си от шока — отбеляза Кейшо.
Рейко се опасяваше, че майката на шогуна бе права. Вероятно състоянието на госпожа Янагисава бе резултат от вторичното въздействие на опиума или може би и бездруго нестабилното й съзнание просто искаше да отхвърли случилото се. Отказът й да приеме фактите я бе отвел отвъд границата на вменяемостта.
— Къде си, Кикуко чан! — извиси тревожно глас госпожа Янагисава. — Ела при мама!
Рейко бързо отиде до нея и я прегърна.
— Кикуко чан е в безопасност у дома. Моля ви, седнете и се успокойте. Не ви е добре.
Госпожа Янагисава се дръпна и продължи да търси из помещението.
— Кикуко чан! — викаше тя с нарастващо безпокойство.
— Имаме нужда от помощ — отбеляза господарката Кейшо. Залитайки, тя отиде до вратата, заблъска по нея и се развика: — Хей! Имаме болни хора тук. Заповядвам ви да доведете лекар!
Ударите отекнаха така, сякаш бяха прозвучали в дълбок празен кладенец. Отговор не последва. Риданията на Мидори се извисиха в истерични вопли.
— Изобщо да не бях тръгвала на това пътуване! — изплака тя. — Само ако си бях у дома!
— Това вече е нетърпимо — обяви възмутено Кейшо. Страхът й бе отстъпил място на гнева. — Главата ми ще се пръсне. Искам си лулата. Тук е толкова студено. Този прах ми дразни дробовете — тя се закашля и взе да хъхри. — Да се държат така с мен, майката на шогуна, това е безчинство! — тя изрита вратата. — Които и да сте, пуснете ни незабавно!
— Искам бебето ми да е добре! — изплака Мидори, хлипайки. — Искам Хирата сан!
Рейко се чувстваше отговорна за приятелките си и съзнанието за това се стовари върху нея със силата на лавина. Макар самата тя да бе обзета от ужас, намери сили да каже:
— Трябва да запазим спокойствие. Ако загубим самообладание, това само ще влоши нещата.
Господарката Кейшо се извърна към Рейко ядно:
— Теб толкова те бива да разгадаваш мистерии. Намери начин да се измъкнем от тук!
Но Рейко знаеше до каква степен предишните й успехи зависеха от оръжията, от свободата на движение, от достъпа до информация, както и от властта на Сано, на неговия детективски отряд и на режима на Токугава зад гърба й. Тук, без оръжие и в капан, какво би могла да стори, за да спаси приятелките си? Въпреки всичко решимостта и чувството за дълг я заставяха да опита.