— Случи се само веднъж — каза тя, запъвайки се. — Той се възползва от мен. Допуснах грешка. Той не означаваше нищо за мен — но лъжите й прозвучаха отчаяно. Тя протегна ръка към съпруга си: — Само теб обичам. Моля те да ми простиш!
Позата й стана прелъстителна; устните й се извиха в изкусителна усмивка. Предположението й, че може тъй лесно да успокои гнева му, го разпали в изпепеляваща ярост.
— Ще си платиш, задето ме предаде! — извика той. Спусна се към съпругата си, грабна я и я вдигна. Тя успя само да ахне озадачена и изненадана и той я хвърли зад борда.
Жената падна в езерото. Чу се плисък, който обсипа лодката с дъжд от пръски. Дългите й коси и светлите й одежди се разстлаха около нея. Тя размаха ръце в отчаяни усилия да се задържи върху повърхността на черната водна бездна.
— Моля те! — изкрещя тя, ридаейки от ужас. — Съжалявам! Разкайвам се! Спаси ме!
Жаждата за мъст уби любовта, която самураят изпитваше към съпругата си. Без да й обръща внимание, той отново хвана греблата. Тя се вкопчи в борда на лодката и той заудря ръцете й с дървените весла, докато тя изкрещя от болка и се пусна. Той загреба мощно и взе бързо да се отдалечава.
— Помощ! — изкрещя тя. — Давя се! Помогнете!
Ракетите трещяха и заглушаваха виковете й, както и плисъка на водата; никой не й се притече на помощ. Докато гребеше все по-силно към брега, самураят наблюдаваше как съпругата му все повече се смаляваше, съпротивата й отслабваше, а задавените й хрипове стихваха. Тя бе водна лилия, откъртена и умираща в своето изкуствено езеро. Бе заслужила злата си участ. Самураят ликуваше. Съпругата му потъна, водната повърхност се сключи над главата й и към светлото петно, очертано от фенера на лодката, се разстлаха стапящи се вълнисти окръжности.
Самураят отпусна весла. Лодката постепенно престана да се движи; тържеството, което го бе обзело, угасна. Мъка и вина пронизаха сърцето му. Любимата му съпруга си бе отишла завинаги, умъртвена от собствените му ръце. Едно приятелство, което бе ценил тъй дълбоко, трябваше да приключи. От бездната на отчаянието, зейнала в душата му, изригнаха ридания, които го разтърсиха. Той не се страхуваше от наказание, защото смъртта на съпругата му щеше да изглежда като нещастен случай, а дори и някой да предположеше друго, законът щеше да оправдае един виден представител на управляващата класа на воините. Но покаянието и честта изискваха изкупление. А животът му се струваше непоносим.
С треперещи ръце самураят извади късия си меч. Стоманеното острие блесна на светлината на фенера и отрази изтерзаното лице на своя притежател. Мъжът събра смелост, произнесе шепнешком молитва и стисна очи. После с рязък удар разсече гърлото си.
Последен взрив от фойерверки обсипа небето с огромни искрящи пъстроцветни букети и струйки дим. Флотилията от излетни лодки пое обратно към брега и постепенно над езерото Бива се възцари тишина. Самотната малка ладия на самурая се носеше без посока под светлината на фенера си, докато пламъкът угасна, след което потъна в мрака на нощта.
Глава 1
Едо4, период Генроку5, година VII, месец V
(т.е. юни 1694 г.)
Могъщата столица Едо бе потънала в летен зной. Синьо зеленикавото небе се отразяваше в каналите, препълнени от дъждовете, които заливаха града почти ежедневно.
Многоцветните платна на лодките за развлечения се издуваха сред шлеповете и фериботите по река Сумида. По булевардите и в градините на храмовете деца пускаха хвърчила с форма на птици. В търговския квартал Нихонбаши отворените прозорци, врати и тавански прозорци на къщи и магазини посрещаха радушно лекия ветрец; по тържищата, изобилстващи от стока, се тълпяха потънали в пот граждани. От уличките, потънали в зловонието на каналите, се издигаха маларични миазми. Остър дим от тамян гонеше бръмчащите комари. Водещи извън града пътища гъмжаха от поклонници, поели към далечни храмове, както и от богати жители, отправили се към летните си вили сред хладината на хълмовете. Слънцето обсипваше с жар керемидените покриви на замъка Едо, но дърветата бяха скрили в сенките си личните покои на Кейшо, майка на шогуна Токугава Цунайоши6 — върховния военен диктатор на Япония. Там, на една от верандите, се бяха събрали три жени.
— Питам се защо ли ни вика господарката Кейшо — каза Рейко, съпруга на сосакан сама на шогуна — почитаемия следовател на събития, ситуации и хора.
Тя отправи поглед над парапета и се взря в малкия си син Масахиро, който си играеше в градината. Момченцето се смееше и тичаше сред избуялата от дъждовете трева край покрито със зеленикава пяна изкуствено езеро сред цветни лехи и обсипани с цветове храсти.
6
Династия шогуни (1603–1867), основана от Токугава Йеясу. По време на управлението им в страната царят продължителен мир, политическа стабилност и икономически растеж — Б.пр.