— Владетелят Ниу вкъщи ли си е? — попита той.
Пазачът се втренчи в дрипавите дрехи на Хирата, изхили се презрително и каза:
— Кой пита? — после, разпознавайки Хирата, се смути, скочи на крака и се поклони: — Моите извинения. Да, почитаемият господар Ниу си е у дома.
— Искам да го видя — заяви Хирата с глас, който показваше, че едва сдържа гнева си.
— Разбира се — пазачът отвори портите. — Ще го уведомя, че сте тук.
— Остави, ще го сторя лично.
Хирата мина гордо през портата; Фукида и Маруме го последваха в просторен двор. Вътре патрулираха самураи, а помещенията за стражите съдържаха арсенал от мечове, копия и алебарди. Щом преминаха през друга порта, която водеше отвъд казармите на войниците, Хирата усети, че яростната неприязън, която бе изпитвал към владетеля Ниу, се възпламенява отново.
Причините за враждата им се кореняха назад в миналото. Владетелят Ниу бе външен даймио, чийто клан бе победен от армията на Токугава по време на битката при Секигахара12 и бе принуден да положи клетва за вярност пред победителите.
Хирата произхождаше от васална на Токугава фамилия. Макар че повечето останали даймио бяха приели управлението на Токугава без омраза и озлобление, владетелят Ниу негодуваше срещу прекомерни високите данъци, които бе задължен да плаща, както и срещу разпоредбите, изискващи от него да прекарва по четири месеца всяка година в Едо, а членовете на семейството му да остават тук като заложници за доброто му поведение до завръщането му в собствената му провинция. Освен това ненавиждаше всички, които по някакъв начин бяха свързани с режима — в това число Хирата. Даймио се бе противопоставил на женитбата между Хирата и Мидори, които не се бяха подчинили на желанията му, както повеляваше традицията. Любовта им един към друг, както и детето, което бе на път още преди началото на брачните преговори, бяха наложили необходимостта от незабавни действия.
Хирата бе принудил с хитрост владетеля Ниу да даде съгласието си за този брак, в резултат на което даймио не му бе простил и до момента. Беше се заклел да раздели двойката и да отмъсти на Хирата. Всички опити на Хирата да умилостиви даймио бяха завършили с неуспех. А онова, което бе научил за своя тъст, откакто двата клана се бяха сродили, го караше да смята владетеля Ниу за главен заподозрян в масовото убийство и похищението.
Той влезе с детективите си в представителната къща — подобен на лабиринт комплекс от постройки, издигнати върху здрави гранитни основи и свързани посредством закрити коридори и кръстосващи се керемидени покриви. Тримата нахлуха в личното помещение на владетеля Ниу.
Облечен в халат, даймио бе коленичил върху татами, а личният му слуга бръснеше главата му с дълъг бръснач. До тях седеше главният му васал Окита — мрачен и простоват мъж. Край стените стояха стражи. Всички се втренчиха изненадани в Хирата и детективите му.
— Къде е тя? — попита той рязко.
— Ти какво търсиш тук? — попита владетелят Ниу в отговор.
Беше нисък мъж, прехвърлил петдесетте, със смугла кожа и с широки плещи. Най-забележителната му черта бе асиметрията на лицето му. Дясната му половина бе изкривено отражение на лявата. Лявото му око се втренчи в Хирата с блеснал от омраза поглед; дясното бе вперено в далечината.
— Искам да знам къде е съпругата ми — заяви Хирата и се настани пред тъста си въпреки нарастващото безпокойство, което владетелят Ниу неизменно пораждаше у него.
— Че аз откъде да знам? — възкликна владетелят и изгледа Хирата с недоумение и враждебност. — Ти ми я открадна. Предполагам, че я пазиш и се грижиш за нея. Как смееш без мое позволение да се появяваш тук в този ранен час и да ми задаваш нелепи въпроси?
Ако някой друг бе реагирал по този начин, Хирата щеше да повярва, че говори истината, но владетелят Ниу бе лукав и нечестен.
— Вчера Мидори, господарката Кейшо, госпожа Янагисава и госпожа Рейко са били отвлечени — обяви Хирата.
— Какво? — владетелят Ниу вдигна вежди изумен и се наклони напред. — Как се е случило?
12
Решителна битка, преломен момент — по наименованието на мястото, където през 1600 г. Токугава Йеясу (1542–1616) разгромява феодалите от западните провинции и слага край на продължителната война — Б.пр.