Докато обясняваше подробностите, Хирата мислено отбеляза, че шокът на тъста му изглеждаше неподправен. Но ако той бе организаторът на засадата, даймио най-вероятно го бе очаквал да се появи и се бе подготвил да се престори на невинен. Хирата погледна към хората на владетеля Ниу. Стражите и Окита изглеждаха слисани и Хирата реши, че те не знаят за престъплението. Господарят им често действаше без тяхно знание.
— Кажи ми какво си сторил с жените — настоя Хирата.
— Ти смяташ, че съм ги отвлякъл аз? — владетелят Ниу се изправи тъй бързо, че едва не събори слугата си, който бе престанал да се мъчи да довърши бръсненето, и втренчи в Хирата изумен поглед.
— Точно така — отвърна Хирата.
— Е, не съм аз — заяви владетелят Ниу. — И за какво ще ми е да върша подобно нещо?
— Искаш да отделиш Мидори от мен и да разрушиш съюза между нашите два клана — отвърна Хирата. — Съветът на старейшините очаква исканията за откупа да са за пари, но аз съм на друго мнение. Ти се надяваш да принудиш шогуна да разтрогне брака ми.
Владетелят Ниу се втрещи.
— Колкото и да те мразя, нито съм изтребил цялото шествие на Токугава, нито съм отвлякъл майката на шогуна. Не си струва заради теб да рискувам да бъда екзекутиран за убийство и държавна измяна — в гласа му прозвуча открито презрение; той протегна ръка и блъсна Хирата. — Само някой побъркан би стигнал толкова далеч заради враждата си с такъв като теб.
— Ти вече си стигал твърде далеч — отбеляза Хирата. — Когато Мидори дойде тук за ритуалното си посещение след сватбата ни, ти я заключи и заплаши да я убиеш, ако не се разведа с нея — споменът разпали гнева на Хирата към владетеля Ниу. — Пусна я едва когато се появих с войници и те принудих да ми върнеш съпругата.
— Тя искаше да остане — нагло излъга владетелят Ниу. — Ти я отведе против волята й!
— А месец по-късно се престори, че си ми простил, и ме покани на угощение — продължи Хирата. — Седях до теб, докато ядяхме и пиехме. Същата нощ ми призля, получих ужасни стомашни спазми, съпроводени с разстройство и повръщане. Никой друг от гостите не се почувства зле. После лекарят на замъка Едо каза, че съм бил отровен. Ти си го сторил. Опита се да ме убиеш!
— Това е злобна клевета! — изправи се владетелят Ниу, като пухтеше възмутено. — Ти просто имаш слаб стомах.
— А тази пролет в града ме нападнаха банда главорези — не спираше Хирата. — С хората ми влязох в бой с тях и накрая те избягаха… Но преди това успях хубаво да ги огледам — Хирата посочи към пазача с тясно лице и остри черти, застанал до прозореца. — Този там беше главатарят им. Толкова по-зле за теб, че хората ти са жалки страхливци!
При тази обида пазачът се наежи и се приближи към Хирата, но бе възпрян от предупредителния поглед на владетеля Ниу. Даймио скръсти ръце предизвикателно; лявото му око гледаше гневно Хирата, докато дясното спеше.
— Грешиш. Онези, които си видял, не са били от моите хора. Сигурно са били някои от останалите ти врагове. И ми дойде до гуша от несправедливите ти обвинения.
Хирата обаче разполагаше и с други доказателства, че владетелят Ниу би пролял кръв, за да задоволи жаждата си за мъст. Когато Хирата бе попитал Мидори за поведението на баща й, тя бе признала, че той открай време се отличавал необуздан, сприхав и безразсъден нрав. Владетелят Ниу изливал гнева си към Токугава, като биел наложниците си, нахвърлял се върху васалите си, безчинствал из своята провинция и посичал невинни селяни. Освен това Сано бе разказал на Хирата за най-малкия син на даймио, вече покойник, който бил извършил такова нечувано предателство, че явно не е бил с разсъдъка си. Всички от клана на владетеля Ниу потулвали крайностите в поведението му, за да го бранят, а бакуфу предпочели да скрият държавната измяна, за да не разберели хората, че режимът е уязвим. Хирата принадлежеше към много тесен кръг от хора, които знаеха, че лудостта бе наследствена черта в рода на Ниу. Освен това той смяташе, че гневът на тъст му, насочен срещу него, бе засилил лудостта му и го бе подтикнал да отвлече господарката Кейшо и да изтреби антуража й.
— Омръзна ми да те слушам как отричаш — заяви Хирата и пристъпи към владетеля Ниу. — Искам да знам какво си направил с Мидори и приятелките й.
Макар че владетелят Ниу му стигаше едва до рамото, ехидната усмивка върху изкривените му устни бе твърде плашеща.
— Не бих могъл да ги отвлека, защото изобщо не съм напускал Едо. Ето те ще ти кажат — той вирна брадичка към хората си.
— Истина е — потвърди Окита с категоричен и делови тон. Личният слуга и пазачът кимнаха. — Не го е сторил той. През цялото време си беше в имението.