Заявеното алиби не убеди Хирата. Тези мъже бяха лоялни към владетеля Ниу, бяха всеотдайно до него при всичките злини, които бе вършил, и винаги биха излъгали, за да го защитят.
— Тогава сигурно си изпратил войници или наемници, за да не си мърсиш ръцете — предположи Хирата.
В гърдите му се надигна гняв, и то не само защото смяташе, че владетелят Ниу бе отвлякъл Мидори. Даймио всячески бе вгорчавал брака му, убивайки радостта от съпружеството и очакваното бащинство. Сърцето му блъскаше в гърдите, ръцете го сърбяха да изтръгне със сила истината от владетеля Ниу. Закрачи около тъста си, който се завъртя, следвайки го със свиреп поглед.
— Това е лъжа! — възкликна владетелят Ниу и от устата му се разхвърча слюнка. — Аз не съм организирал похищението. И как бих могъл, след като изобщо нямах представа, че жените са заминали на пътешествие?
— Не се преструвай, че не си знаел — каза Хирата, без да спира да обикаля около владетеля Ниу, като с всеки миг гневът му нарастваше. — Имаш си достатъчно шпиони в замъка Едо, защото си достатъчно заблуден да смяташ, че кланът Токугава готви война срещу теб… макар че не биха нарушили мира, който поддържат вече близо век. Няма начин да не си чул за плановете на господарката Кейшо.
— Как смееш да ми се присмиваш? — владетелят Ниу стискаше и отпускаше ръце, сякаш едва се сдържаше да не го удуши. — Защо си губиш времето да ме обвиняваш, вместо да издирваш истинските виновници?
Взаимната им нетърпимост бе наситила въздуха наоколо. Стражите стиснаха дръжките на мечовете си; Маруме и Фукида застанаха нащрек в очакване всеки миг да пламне битка.
— Може ли да отбележа, че вероятно е станало недоразумение? — обади се предпазливо Окита. — Може би ако всички седнем на чаша чай, ще намерим начин да изгладим противоречията си.
Хирата знаеше, че основното задължение на този човек бе да упражнява контрол над владетеля Ниу и да овладява ситуации, които биха могли да възпламенят гнева на даймио. Владетелят Ниу не обърна внимание на васала си. Застина на място и върху лицето му се изписа съпроводено с ужас прозрение, което почти изравни двете половини на лицето му.
— А-ха, сега разбирам какво става — заяви той на Хирата. — Това е поредният ти заговор срещу мен. Искаш да ме премахнеш, да опетниш честта ми… А какъв по-добър начин от това да ме заклеймиш като предател? — даймио заби пръст в гърдите на Хирата. — Ти самият си отвлякъл жените, за да ме набедиш!
Владетелят Ниу бе твърдо убеден, че Хирата си е поставил за цел да го унищожи въпреки уверенията на самия Хирата, че единственото, към което се стреми, е примирие.
— Какво? — Хирата замръзна със зяпнала уста. Нямаше да престане да се учудва как владетелят Ниу вечно изкривяваше действителността. — Но аз не съм… Нали не мислиш, че…
— Не отричай! — прекъсна го владетелят Ниу, почервенял от гняв. — Двамата с шогуна заедно сте замислили този заговор. Вие сте организирали престъплението. И сте използвали дъщеря ми, за да ме набедите. Шогунът планира да ме екзекутира за отвличане на майка му и после да ми конфискува земите.
— Това е абсурдно! — възрази Хирата.
— Какво ти е обещал за съдействието, мръсен подлец такъв? — владетелят Ниу го сграбчи за предницата на кимоното. — Дял от богатството ми? Да управляваш собствената ми провинция?
Вбесен, Хирата се дръпна рязко и се освободи от хватката на даймио.
— Никога не бих набедил, когото и да било в убийство и държавна измяна. Макар че ти заслужаваш наказание за всичко, което си ми сторил, аз никога не бих заговорничил срещу бащата на съпругата си. Ти просто се опитваш да отклониш подозренията от себе си и да ги насочиш към мен!
— Вижте само как се преструва на невинен — обърна се владетелят Ниу към присъстващите, а гласът му бе изпълнен с презрение. — Вижте как се прави, че вярва във вината ми. Гледайте с какво нетърпение очаква унищожението ми. Само че няма да ти се размине!
Внезапно той се хвърли към Хирата, който загуби равновесие от сблъсъка с тялото му, политна назад и се блъсна в стената. Изобразяващата пейзаж фреска изхрущя. Владетелят Ниу сключи ръце около врата му и стисна здраво.
— Къде са дъщеря ми и господарката Кейшо? — изкрещя той, докато Хирата се давеше и се бореше да се откопчи от хватката на даймио. — Кажи ми какво си сторил с тях!
Хирата бе изумен от факта, че владетелят Ниу го бе превърнал в заподозрян и си бе присвоил правото да задава въпроси. Детективите Фукида и Маруме побързаха да се притекат на помощ на своя началник, но Окита ги изпревари. Сграбчи господаря си и го откъсна от Хирата. Докато младият мъж се опитваше да си поеме въздух, владетелят Ниу отхвърли Окита от себе си. Погледът му попадна на личния му слуга, който се бе свил ужасен на пода до него, и очите му светнаха зловещо. Даймио грабна бръснача от ръцете му.