— Ей сега ще те накарам да си признаеш злодеянията! — изрева владетелят Ниу и се хвърли върху Хирата.
Принуден да се отбранява, предизвикан да загърби благоразумието, Хирата извади меча си. Повече не можеше да търпи безумието на владетеля Ниу, обидите му, атаките му. Заля го вълна от необуздан гняв, която помете самообладанието му, и той почти забрави причината за идването си. Ей сега щеше да сложи край на тази война независимо от последствията.
В този момент Маруме и Фукида го хванаха и не му позволиха да се хвърли срещу даймио.
— Спрете, Хирата сан! — извикаха и двамата.
Стражите се втурнаха напред и хванаха владетеля Ниу. Обучени да защитават хората от своя господар, както и самия него от собствените му изблици, те го сграбчиха за краката. Той ругаеше и се съпротивяваше, но те успяха да измъкнат бръснача от ръцете му и да го обуздаят.
— Ще си платиш за тези клевети, долен простак! — изкрещя той на Хирата. — Ще те изкормя!
— Хайде, да тръгваме — подкани Маруме Хирата и двамата с Фукида го извлякоха от помещението.
Навън Хирата се освести и си припомни целта, която го бе довела на това място.
— Но аз не съм си свършил работата! — побеснял от гняв и отчаяние, той отказа да тръгне с хората си и взе да влачи крака по коридора.
— Няма смисъл — каза Фукида, като го дърпаше навън от представителната къща. — Дори и да знае къде е Мидори сан, няма да каже. Останете ли, просто ще ви убие.
Хирата се подчини с неохота. Щом яхнаха конете вън от имението, си даде сметка, колко зле бе подходил към сблъсъка с владетеля Ниу. Трябваше да запази спокойствие и да се отнесе към даймио вежливо, а не да губи самообладание. Макар и да осъзнаваше, че тъстът му би се държал по същия начин, каквото и да бе сторил, изпита мъчителен срам.
— Пропилях една възможност да разрешим случая — каза той.
— Ще има и други — успокои го Маруме, докато се мяташе на седлото. — Не се тревожете, ще спасим Мидори сан, каквото и да става.
Този опит за успокоение не утеши Хирата. Докато яздеха нататък по улицата, изгряващото над покривите на именията на даймио слънце му напомни, че времето тече неумолимо. А той не бе и крачка по-близо до откриването на съпругата си, отколкото в мига, в който бе научил за похищението.
Фукида заговори с несигурния тон на човек, изказващ онова, което неговият началник не би искал да чуе:
— Без съмнение съществуват основания за предположението, че похитителят е владетелят Ниу… Но не можем да го докажем. А както ни обяснихте, по думите на дворцовия управител от снощи има предостатъчно заподозрени. Спрем ли се преждевременно на владетеля Ниу, това може да ни отпрати в погрешна посока.
Хирата пое въздух и кимна.
— Прав си. Не бива да позволявам предубедеността да затваря очите ми за възможността някой друг да е отвлякъл жените — не успееше ли да се овладее, можеше да изложи на риск мисията си.
Хирата и детективите му свиха по булеварда и препуснаха на запад. Пред тях пътят се виеше и се стесняваше към невидимия хоризонт; магазини, къщи и пешеходци се размиваха в искрящата мъгла от жега и дим. Хълмовете се мержелееха като сиви петна на фона на лазурния небосклон. Ако времето се задържеше такова, с бърза и продължителна езда Хирата и хората му трябваше да стигнат до мястото на масовата сеч и похищението.
— Но ако зад престъплението стои владетелят Ниу, ще намеря начин да го докажа — заяви Хирата, като изплющя с юздите. — И той ще си плати!
Глава 6
На пода в приемната на имението на Сано в редици бяха коленичили сто детективи и воини, а седнал пред тях на подиума, сосакан сама им разказваше за похищението.
— Този случай е от първостепенна важност — заяви той. — Засега всички други задачи остават на заден план — разследванията на един свещеник от замъка Уено и на една кражба от хазната на Токугава можеха да почакат. — Нищо чудно похищението да се окаже дело на сектата „Черният лотос“. Трябва да разпитаме колкото се може повече членове и да установим какво знаят за престъплението. Детективи Иноуе и Араи, вие ще действате с мен — продължи Сано. Споменатите самураи — единият нисък и мускулест, другият висок и слаб, се поклониха. Сано раздели останалите на екипи. — Обиколете параклиси, чайни, игрални домове и всички останали места, за които се знае, че тези престъпници ги посещават. Разпитайте информаторите си за тайни храмове. Използвайте всички средства, за да се сдобиете с някакви сведения, кои са похитителите и къде държат жените.