— Ако има нещо, с което мога да ти помогна да спасиш жените и да заловиш извършителите, само ми кажи — заяви своята готовност за съдействие съдията Уеда.
— Благодаря ви, уважаеми тъсте — Сано се поклони и сподели подозренията си относно „Черния лотос“. — Нужно ми е да знам дали понастоящем има арестувани членове на сектата.
— Двама от тях, задържани вчера от силите на реда, в момента се намират в моята съдебна зала и очакват процес — отвърна съдията Уеда.
— Може ли да ги разпитам, след като приключите? — попита Сано.
— Разбира се — съгласи се съдията Уеда.
Двамата влязоха в съдебната зала — дълго помещение, в което присъстващите бяха коленичили в редици на пода в очакване на началото на процеса. При вратите стояха стражи. През отворените прозорци нахлуваха слънчеви лъчи, прорязвайки наситения с прах въздух. Хората вътре си вееха с хартиени ветрила.
Двамата обвиняеми бяха коленичили на ширасу. Бяха облечени в сиви затворнически роби; китките и глезените им бяха оковани с вериги. Сано коленичи в задната половина на залата. Съдията Уеда се настани на подиума между съдебните секретари. Всички му се поклониха почтително.
Един от секретарите обяви:
— Обвиняеми в този процес са Юн и Гоза от област Хонджо. Те са обвинени в палеж и в принадлежност към забранена от закона религиозна секта.
Двамата мъже бяха мускулести представители на простолюдието, наближаващи трийсетте. Юн бе с ниско подстригани коси и лице, което би могло да се нарече красиво, ако не бяха твърде широките устни, присвити в начумерена гримаса. Гоза бе с обръсната глава, а малките гневни очички, вирнатият нос и брадясалите страни му придаваха вид на диво прасе.
— Сега съдът ще изслуша свидетелските показания — съобщи секретарят.
Той призова първите свидетели — един майстор на сандали и съпругата му. Те излязоха отпред и коленичиха близо до ширасу.
— Една монахиня от „Черния лотос“ дойде в нашия магазин, просеше милостиня — заяви мъжът. — Когато отказахме да й дадем пари, тя ни прокле.
Сано знаеше, че членовете на „Черния лотос“ често принуждаваха гражданите да им дават пари и си служеха със сила, за да направят заклинанията си по-убедителни.
— Същата нощ полицаи заловиха тези мъже, докато се опитваха да подпалят постройката — добави жената.
Един офицер от полицията даде показания, че, оказвайки съпротива при задържането си, Юн и Гоза са убили един негов цивилен помощник. Сано огледа внимателно обвиняемите и разпозна в тях новия вид последователи на „Черния лотос“. Те не бяха заблудените фанатици, вярващи, че принадлежността към сектата ще им донесе славно просветление. Бяха безскрупулни мъже, привлечени от насилието и богатството, с които се свързваше „Черният лотос“.
— Можете да се изкажете в своя защита — обърна се към престъпниците съдията Уеда.
Юн сви рамене и измърмори навъсено:
— Така беше, признавам всичко.
Гоза повтори самопризнанията. Сано видя, че и двамата си даваха сметка, че няма смисъл да отричат вината си, след като са били хванати на местопрестъплението.
— Обявявам ви за виновни и ви осъждам на екзекуция — обяви съдията Уеда.
После разпусна присъстващите и секретарите. Те си тръгнаха и оставиха него, доверените му стражи и Сано сами с престъпниците, които си размениха погледи и се размърдаха напрегнато. Сано отиде до подиума.
— Сосакан сама на шогуна ще ви разпита — заяви съдията Уеда на двамата осъдени.
Те се втренчиха в Сано с враждебност, която по нищо не отстъпваше на неговата към тях.
— Кой ви нае да подпалите магазина? — попита ги той.
— Един свещеник от „Черния лотос“ — отвърна Юн. Грубото му красиво лице бе лъснало от пот. — Нарича себе си Проникновена мъдрост.
Гоза кимна утвърдително, свеждайки бръснатата си „прасешка“ глава. Очевидно двамата не страдаха от излишна лоялност към своя господар и нямаха нищо против да дадат сведения за него. Сано си спомни, че бе чувал, че този свещеник има многобройни и опасни последователи.
— И къде мога да намеря Проникновена мъдрост? — попита той.
— Той има тайни храмове — отвърна Юн. — Само че не знам къде се намират. Местят се непрекъснато.
За да се отърве от полицията, прецени Сано.
— Как вие и последователите му разбирате къде да го намерите?
— Оставя съобщения в един будистки магазин за утвар, недалеч от моста Нихонбаши. Хората от „Черния лотос“ отиват там и питат за Йоши — това е паролата — и той им казва в кой храм ще се срещнат този ден.