— За какво друго, освен за палежи наема хора като вас?
— Когато някои членове напуснат „Черния лотос“, ние ги заплашваме, за да не ни издадат — обясни Гоза.
— А който го стори, намира смъртта си. Отвличаме жени за свещеника, когато му трябват за разни ритуали.
Сано застана нащрек:
— Какви жени?
Гоза се ухили, оголвайки прогнили зъби:
— Красиви.
На подиума съдията Уеда се навъси и се приведе напред. И той като Сано много добре знаеше какво се случваше по време на жестоките извратени ритуали на „Черния лотос“.
— Да сте чували някога от сектата да са похищавали жени за откуп? — попита Сано.
Мъжете поклатиха глава. Юн свъси вежди озадачен, сякаш се опитваше да прозре намеренията на Сано; Гоза изглеждаше просто отегчен.
— Майката на шогуна и още три знатни дами са били отвлечени вчера — поясни Сано, без да откъсва поглед от престъпниците, докато пристъпваше по-близо до тях. — Какво можете да ми кажете по този въпрос?
— Нищо, господарю — отвърна Юн с привидно искрена изненада. — За първи път чувам — после се засмя. — Привържениците на „Черния лотос“ смятат, че техният върховен свещеник Анраку е възкръснал. Казват, че търсел отмъщение за смъртта си. Може той да е отвлякъл тези жени.
Очевидно Юн не споделяше убежденията на членуващите в сектата и им се надсмиваше. Позволяваше си да се шегува с престъплението и това вбеси Сано. Прииска му се да натика лицето му в белия пясък и да му изтрие мазната усмивчица. В този момент видя, че Гоза бе застинал със зяпнала уста и с мътен поглед във втренчените очи, сякаш го бе осенила внезапна мисъл. Сано бързо приклекна и го сграбчи за раменете.
— „Черният лотос“ ли е отвлякъл жените? — попита той настоятелно.
Лукавство оживи изражението на Гоза, макар че той се дръпна назад, уплашен от Сано.
— Възможно е — отвърна той.
Сано предположи, че осъденият знае нещо, и го разтърси.
— Казвай!
— А ако ви каже, ще ни помилвате ли? — намеси се Юн.
Мисълта да опрости смъртната присъда на убийци изпълни Сано с отвращение.
— Не смей да се пазариш с мен! — отсече той. — Къде са те?
Гневът и нетърпимостта надделяха над омразата му към злоупотребата с властта. Зашлеви силно Гоза по едната, а после и по другата страна. Ако този престъпник скриваше факти, които можеха да спасят Рейко, не заслужаваше никаква милост.
— Няма да постигнете нищо, ако го нараните — отбеляза Юн самодоволно. — Той няма да говори, ако не ни помилвате.
Вбесен, че престъпниците бяха постигнали надмощие, Сано се извърна към Юн, готов да удари и него, но съдията Уеда се намеси тихо:
— Сано сан, чакай! — после се обърна към осъдените: — Кажете ни какво знаете, и аз ще помисля за отмяна на присъдата ви.
Каменното му изражение подсказа на Сано как тъстът му се разкъсваше между дълга си да брани закона и нуждата да спаси дъщеря си. Макар че често проявяваше снизхождение към дребните нарушители, той никога не бе освобождавал виновник в сериозно престъпление.
Гоза издрънча с веригите си.
— Първо ни освободете — каза той, — иначе няма да се спогодим.
— Говорете или поемате към мястото за екзекуции.
Съдията Уеда отправи към осъдените онзи безпощаден поглед, който бе усмирявал не един противник, и махна на стражите. Престъпниците се стреснаха видимо и се спогледаха. Юн кимна на Гоза, който каза:
— Дочух разговор, че „Черният лотос“ планира голямо нападение срещу Токугава. Може да е ставало въпрос за това похищение и да го е организирал Проникновена мъдрост.
Сано отстъпи и изгледа мъжете с подозрение.
— И чие дело е отвличането? Къде може да държат жените?
Гоза сви рамене.
— Казах ви каквото знам.
— Каза ми онова, което според теб ще отърве кожата ви — Сано усети, че кръвта му кипва от гняв и презрение. Тази версия бе възможна, но твърде неясна и колкото и да му се искаше да вярва, че се е сдобил с някаква информация за похитителите, нямаше никакво доверие в източника й. — Смятам, че лъжете.
— Това е самата истина — настоя Гоза, вирнал предизвикателно брадичка.
— Сега можем ли да си вървим? — обърна се Юн към съдията.
Сано отправи бърз поглед към тъста си, за да го предупреди да не се подвежда по думите им. Съдията Уеда се навъси, стисна устни и се обърна към престъпниците:
— Ще забавя присъдата ви, докато установя дали сте ни казали нещо, което може да ни бъде от полза — той махна на стражите. — Отведете ги в затвора Едо. Затворете ги в самостоятелна килия и се погрижете да са в безопасност.
Осъдените се разкрещяха в знак на протест, когато стражите ги повлякоха навън от съдебната зала. Сано й съдията Уеда въздъхнаха тежко.