— В капан сме заедно с един труп — изстена Кейшо.
— Духовете ни ще бъдат осквернени от близостта на смъртта. Призракът й ще ни обсеби! — с бързи стъпки тя се оттегли в отсрещния край на стаята, коленичи, затвори очи и започна да припява молитви.
— Ох, Рейко сан, какво ще правим сега? — изплака Мидори, обгърнала е ръце корема си, сякаш да го предпази от мъртвата.
Рейко изпита желание да смъмри Кейшо, че бе изплашила Мидори, но вместо това се взря по-внимателно в госпожа Янагисава. Дали не беше ранена по време на похищението? Можеше ли да я върне към живота? Тя разтвори кимоното й. Огледа бледото й тяло с плоски гърди и силни нозе, после провери гърба й, но не откри никакви рани или кръв, нито някакви синини, само следите от въжето, с което я бяха вързали. Освен това тялото й бе още топло. Рейко доближи ухо до гърдите й и долови ударите на сърцето й, съвсем слаби и бавни.
— Жива е! — възкликна тя. Мидори въздъхна с облекчение, а Кейшо престана да се моли; тревогата на Рейко обаче си остана; тя загърна кимоното на госпожа Янагисава. — Изглежда, е изпаднала в транс. Мисля, че просто не може да понесе случилото се и се е оттеглила от света.
— Блазе й. Сега няма да страда заедно с нас — нацупи се Кейшо. — Пък и бездруго за какво ни е?
Рейко изобщо не бе допускала, че можеше някога да изпита нужда от госпожа Янагисава. Струваше й се, че отдръпването на така наречената й приятелка можеше да й донесе единствено облекчение, но ето че сега бе на друго мнение. Госпожа Янагисава можеше да й помогне да се справи с Кейшо и Мидори. Отчаяна, Рейко мислено се запита какви ли други нещастия криеше бъдещето.
В гората отвън се разнесе внезапен шум. Изпукаха клони; зашумоляха листа. Рейко, Мидори и Кейшо замръзнаха, сковани от напрежение, и притаиха дъх.
— Някой идва — прошепна Мидори.
Някъде долу, далеч под тях, изскърца и се отвори врата. Нагоре по стълбата се разнесоха стъпки. Рейко се вслуша в тежкия, застъпващ се ритъм на изкачващи се нозе, който й подсказа, че приближават няколко души. Тропотът ставаше все по-силен и жените коленичиха, сгушени една в друга. Сърцето на Рейко заблъска в гърдите й, изпълнено със зловещо предчувствие. Стъпките се затътриха и спряха пред тяхната врата. Жените впериха поглед в нея безмълвни и вцепенени от ужас. Желязо застърга о желязо, докато някой от другата страна дърпаше резетата. После вратата бавно се отвори навън. В пролуката се показа отрязък от мъжко лице. Окото огледа затворничките с явна враждебност. Вратата се отвори по-широко и мъжът се вмъкна в стаята, размахвайки заплашително дълъг меч.
Беше висок самурай, прехвърлил трийсетте, облечен в бронирана туника, която оставяше открити едрите му мускулести ръце и крака. Кожата му бе осеяна с белези от наскоро зараснали рани. Тъмна четина засенчваше страните му и бръснатата му глава. Чертите му бяха застинали в мрачна гримаса. След него влязоха още трима самураи с не по-малко ужасяващ вид, облечени и въоръжени по същия начин. Зловещо мълчание обгърна помещението, докато новодошлите се приближаваха към жените, които наблюдаваха втренчено похитителите си като зайци, приклещени от ловец.
После господарката Кейшо се изправи олюлявайки се и се обърна към мъжете:
— Време беше да ни удостоите с присъствието си — каза тя високомерно, перчейки се, докато Рейко и Мидори останаха втренчени, вцепенени от тревога.
— Млъквай и сядай долу! — кресна й първият самурай и вдигна заплашително меча си.
Кейшо изпищя и се свлече на пода. Самураят, очевидно главатар, насочи меча си към Рейко и каза:
— Ей ти, иди там, пълзешком!
Трепереща, със сковани от тревога гърди, Рейко се отдръпна и пропълзя в посочения ъгъл. Самураят отиде при нея. Върхът на меча му проблясваше досами лицето й.
— Не мърдай повече или ще те посека! — заповяда й той.
Рейко предположи, че я бе отделил от останалите, за да си получи заслуженото, тъй като по време на сражението бе убила няколко от другарите му. Дори и сега, когато бе невъоръжена, той беше нащрек и я следеше зорко. Тя плъзна поглед по металното острие на оръжието към тесните му очи, потръпващите му ноздри и жестоката му, извита като лък уста. Той стрелна с поглед другарите си:
— Пазете другите!
Двама от самураите с мечове в ръце се отправиха към Кейшо и Мидори и застанаха до тях. Този, който трябваше да охранява госпожа Янагисава, я подбутна с крак; тя не помръдна и той се успокои.
— Сега можеш да влезеш — викна главатарят на някого отвън.
На прага се появи млад мъж. Беше як селянин с меко овално лице и с очи на момче, готово да угоди. В ръцете си носеше по едно закрито с капак дървено ведро.