Младата жена изпита такова отчаяние и безпомощност, че едва се сдържа да не избухне в сълзи. Но бе твърдо решена да намери начин за бягство, затова трябваше да се възползва максимално от ситуацията. Свърши да се храни, след което претърси щателно помещението за нещо, което би могла да използва като оръжие. Огледа внимателно ведрата за храна и отпадъци. Бяха твърде слаби и предлагаха ограничени възможности. Похитителите никога нямаше да им оставят някоя вещ, която в следващ момент биха могли да използват срещу тях. Рейко мушна пръсти в процепите на пода и се опита да откове някоя дъска, но успя да откърти само тресчици, които не й вършеха работа.
Отчаяна, вдигна поглед към тавана. Докато оглеждаше дебелите греди, в главата й се оформи план. Обзе я надежда, но си даде сметка, че ще се нуждае от помощ. Отправи поглед към спътничките си. Подмина Мидори и Кейшо — последната бе твърде безразсъдна, а двете — твърде слаби физически — и се спря на госпожа Янагисава. Ето съучастницата, от която се нуждаеше… само да успееше да я извади от транса, в който бе изпаднала.
Рейко коленичи до нея и се взря в безжизнените незрящи очи.
— Госпожо Янагисава, чувате ли ме?
Глава 8
Скрит в една от наблюдателните кули върху стената на собственото си имение в крепостта Едо, дворцовият управител Янагисава гледаше през прозореца отвъд градината под себе си. Една пролука в огряната от слънце зеленина откриваше гледка към личните помещения на шогуна на около стотина крачки по-нататък. Подпрян на възглавници, Токугава Цунайоши седеше на сенчестата веранда, а лекари в тъмносини престилки се суетяха около него и му даваха лекарства. Тревожният тон на разговора им достигаше до Янагисава, който вече знаеше, че шогунът, твърде разстроен от отвличането на майка му, бе легнал болен предишната нощ. Самият Янагисава бе прекарал безсънни часове, разсъждавайки над последиците, които извършеното престъпление щеше да има лично за него. Внезапно долови, че някой долу се приближава по стената. Надзърна през вратата и видя полицейския началник Хошина.
Хошина влезе в наблюдателната кула и застана на прозореца до Янагисава.
— Направил съм нужното и войниците ни са готови във всеки един момент, когато решим, да поемат на спасителна мисия — съобщи той. — Освен това съм наредил на всички свои офицери да обходят Едо за информация, свързана с похищението.
При пристигането му сърцето на Янагисава заби учестено, макар че двамата имаха любовна връзка от три години; развълнува го дори в момент, когато държавните дела бяха обсебили съзнанието му. Сякаш сърцето му бе камбана, а Хошина — езикът, който изтръгваше песента от студения бездушен метал.
В очите на Хошина се появи поглед, който издаваше усилията му да познае за какво мислеше любовникът му, както и страха, че можеше да подразни Янагисава.
— Случило ли се е нещо? — попита Хошина предпазливо.
— Поведението ти на събранието снощи бе под всякаква критика — Янагисава скри чувствата си зад упрека — тактика, която прилагаше често, за да държи Хошина на разстояние. — Реагира така, все едно похищението е най-хубавото нещо, което се е случвало някога. За щастие шогунът не обърна внимание… за разлика от всички останали. Отношението ти излага на опасност и двама ни.
— Приемете извиненията ми — каза Хошина, очевидно стреснат от хладното порицание на Янагисава. — Следващия път ще бъда по-внимателен.
Общите им спомени за нощите, които бяха прекарали заедно отдадени на наслада, сред питиета и изискан хумор, между изблици бурен секс, разнесоха напрежението помежду им. Янагисава омекна и макар че прошката му се изрази в едно-единствено кимване, Хошина изви устни в усмивка на облекчение.
— Признавам, че наистина смятам престъплението за добра възможност — каза той. Привидно деловият му тон прикриваше едва сдържано вълнение. — Ако спасим господарката Кейшо и заловим похитителите, ще заслужим още по-голямо благоразположение от страна на шогуна, а Сано и останалите ни съперници ще изпаднат в немилост. Властта ви ще бъде по-голяма от всякога.
Както и властта на Хошина, помисли си Янагисава. Любовникът му бе тъй прозрачен в амбициите си и тъй съсредоточен в целите си, че не обръщаше внимание на вълчите ями пред себе си. Но любовта бе способна да прости и по-големи недостатъци от алчността, импулсивността или липсата на далновидност.