— Ако ние се провалим, а Сано успее, аз ще загубя авторитет и позиции в бакуфу — напомни Янагисава на Хошина. — Нито уменията ми да влияя върху решенията на шогуна, нито миналото ми на негов любовник ще помогнат да запази доброто си мнение за мен. Това престъпление е скрита катастрофа за мен… и за теб.
— Няма да се провалим — заяви Хошина твърдо. Увереността му вдъхна смелост на Янагисава, който често бе ставал жертва на мъчителен страх, преди Хошина да се появи в живота му. Сега имаше близък човек, на когото можеше да се довери, и това в известен смисъл намаляваше страховете му. Но убедеността на Хошина скоро отстъпи място на съмнението:
— Може би се тревожите, защото смятате, че Сано е по-добър детектив от мен или защото неговите войници са по-добри от войниците, които съм подготвил аз?
— Няма такова нещо — отвърна Янагисава, макар че наистина повече ценеше вещината на Сано. Дворцовият управител не си затваряше очите пред фактите; въпреки това лъжата за него бе нещо естествено и той бе готов да излъже както в името на любовта, така и за да откликне на определени политически нужди. — Ти отговори на всички мои очаквания.
Свеждайки скромно глава, Хошина посрещна похвалата със скрита наслада.
— Обезпокоен съм, защото в лицето на похитителя имаме сериозен противник — продължи Янагисава. Самият той майстор на безскрупулното лукавство, умееше безпогрешно да го разпознава у съперника си.
Хошина кимна, замисли се за момент и после каза:
— Ами ако усилията на всички се окажат безплодни? Ако господарката Кейшо и другите жени никога не се завърнат?
Те хвърлиха поглед през градината към двореца отсреща. Шогунът лежеше по гръб стенейки, а лекарите налагаха гърдите му с билкови лапи.
— Ако той загуби майка си — каза Янагисава, — скръбта може да съсипе здравето му.
— В случай че умре скоро, това ще бъде краят на управлението му, тъй като няма пряк наследник, който да поеме поста му — отбеляза Хошина. Шогунът имаше жена и стотина наложници, но проявяваше я предпочитания към мъжете и нямаше деца. — Кой ще остане следващият шогун?
Дълго преди похищението много съперници крояха вече планове за смъртта му. Роднини от клана Токугава си правеха сметката да се домогнат до трона или да издигнат на него синовете си. Янагисава и Хошина също имаха свой замисъл, който не смееха да изкажат на глас, защото Едо гъмжеше от шпиони и дори личното имение на Янагисава не бе застраховано от подмолното им присъствие.
— Моментът не е подходящ — отбеляза Янагисава, отговаряйки на неизказания намек на Хошина, че похищението можеше да се окаже изгодно за намеренията им. — Ако престъплението бе извършено поне година по-късно, може би щяхме да имаме основания да празнуваме. Но в този момент нямаме готовност за смяна на режима.
— Възнагражденията и помощите, които ми наредихте да раздам, ви спечелиха многобройни привърженици — изрече полугласно Хошина. — Много даймио, васали на Токугава, и една трета от войската ви смятат за свой господар.
Янагисава бе направил Хошина партньор в своя замисъл да спечели предаността на армията, васалите и феодалите, измествайки шогуна, и до този момент Хошина се справяше великолепно. Но сега дворцовият управител се навъси, подминавайки постигнатото.
— Това не е достатъчно — успехът на плана им изискваше да се спечели солидно мнозинство от влиятелни люде. — А и онова, което е от първостепенна важност и представлява основата на нашето бъдеще, все още не е подсигурено.
Отсреща в двореца верандата прекоси висок и слаб млад самурай, облечен в блестящо копринено кимоно, и се отправи към шогуна. Янагисава и Хошина видяха как Токугава Цунайоши се поизправи и лицето му се разведри. Самураят грациозно коленичи пред него и сведе глава в поклон. Красивият му профил бе досущ като профила на Янагисава.
— Шогунът харесва сина ви — отбеляза Хошина.
Янагисава впери поглед в младежа. Йоритомо, неговият син, се роди преди шестнайсет години като незаконна рожба на връзката му с една придворна дама. Тъй като тя бе братовчедка от клана Токугава, Йоритомо бе кръвен родственик на шогуна и подходящ за негов наследник. Янагисава бе издържал Йоритомо в луксозна вила край Едо и със скъпи подаръци и чести посещения бе спечелил покорството на впечатлителния момък. Тази година Янагисава бе представил сина си на шогуна. Токугава Цунайоши бързо бе покорен. Янагисава кроеше планове шогунът да осинови Йоритомо и да го посочи като наследник на режима. Но дори и при това положение дворцовият управител се нуждаеше от по-солидна политическа и военна подкрепа, за да можеше да смаже съпротивата, която многобройните съперници без съмнение щяха да организират срещу него. А и всеки от тях бе също тъй петимен за ролята на бащата на следващия диктатор и за властта зад кулисите.