— Негово превъзходителство се наслаждава на компанията и на куп други младежи — каза Янагисава, проследявайки с поглед други двама самураи, които също отидоха при шогуна. Те бяха синове на други знатни особи и също тъй млади и хубави като Йоритомо. — Той все още не е готов да избере свой любимец.
— Според слуховете Йоритомо има предимство, защото знае как да угажда на негово превъзходителство — каза Хошина.
Шогунът отпрати с жест новодошлите и протегна ръка към Йоритомо. Младежът му помогна да се изправи и двамата заедно поеха към вратата, готвейки се да влязат в двореца. Йоритомо за миг извърна глава и хвърли поглед през рамо към наблюдателницата. Тревогата, изписана на лицето му, изразяваше неохота да извърши онова, което очакваше неговият господар, и потребност от одобрението на баща си. После двамата изчезнаха в двореца. Янагисава си представи сцената в спалнята и бе пронизан от чувство за вина. Но имаше ли друг избор, освен да предостави собствения си син в услуга на шогуна? Когато настоящият режим приключеше, враговете му щяха да съсипят и него, и Йоритомо, ако не успееше да постави и двамата начело на следващия режим… и не и се подготвеше да води война в случай на нужда, за да задържи спечелените позиции.
— Нищо не е сигурно, докато официалният избраник не бъде настанен в резиденцията на престолонаследника — каза Янагисава.
Времето щеше да помогне за издигането на Йоритомо там; времето щеше да позволи на Янагисава да извлече изгода от похищението на господарката Кейшо и от смъртта на шогуна. Но късметът му бе изневерил.
— Разбирам — изрече унило Хошина, загубил първоначалното си приповдигнато настроение. — Какво ще правим?
Бъдещето, което Янагисава си бе предначертал, задължително включваше Хошина, и то плътно до него, макар че щеше да подклажда у любовника си страха, че всеки миг може да загуби благоволението му.
— Ще направим всичко, което е по силите ни, да спасим господарката Кейшо — отвърна Янагисава.
Двамата напуснаха наблюдателната кула, излизайки от сумрака на яркото слънце, и в този момент видяха, че към тях, бързайки покрай стената, се е устремил вестоносец.
— Извинете, уважаеми дворцов управителю — поклони се вестоносецът. — Войниците току-що докараха от Токайдо личната прислужничка на господарката Кейшо. Настанена е в лечебницата.
Янагисава освободи вестоносеца и се обърна към Хошина:
— Трябва да разберем какво е видяла прислужничката по време на клането. Може да ни помогне да открием похитителите — тази първа възможност за напредък в разследването го изпълни с въодушевление. — Тръгвай веднага и побързай да я разпиташ преди Сано.
— Много добре — скрита нотка в раболепния тон на Хошина подсказваше, че не му е особено приятно да получава заповеди от своя любовник, макар че си даваше сметка, колко важно бе да разпита пръв единствения очевидец на престъплението. Напоследък той негодуваше вътрешно срещу демонстрациите на власт от страна на Янагисава, който целеше по този начин да обезпечи сигурността си. Когато се спуснаха по каменните стъпала и се спряха в подножието на стълбата, Янагисава заяви:
— Възнамерявам да посетя своя най-заклет враг, за да разбера дали той не стои в основата на масовото клане и похищението.
Съпроводен от малоброен антураж, дворцовият управител крачеше тържествено през специалния район във вътрешността на крепостта Едо, обособен за домовете на изтъкнати членове на клана Токугава.
Пред него по покритата с плочи алея пристъпваха двама секретари, които бяха задължителни за официални визити на високопоставени длъжностни лица; плътно зад него вървяха петимата му телохранители, които го придружаваха навред. Около тях се носеше жужене на насекоми, стрелкащи се над облагородената местност, която тънеше в покой, обгърната от прозрачна мараня в този горещ слънчев ден. Въздухът бе изпълнен с остър мирис на дим от горящ нейде в града огън; откъм терена за упражнения по бойни изкуства в далечината се носеха викове. Районът се охраняваше от войници, които патрулираха наоколо или седяха в стражниците покрай отделящите имотите стени. Шествието на Янагисава спря пред внушителна порта с керемиден покрив на три нива и двойно укрепени с ковано желязо врати с богати орнаменти. Един от секретарите на дворцовия управител се обърна към стражите при портата: