— Почитаемият дворцов управител Янагисава желае да посети почитаемия владетел Мацудайра.
Не след дълго подчинени на владетеля въведоха Янагисава във внушителна къща, която спокойно можеше да съперничи на двореца както по размери, така и по изискана елегантност. Зад прикритието на хладната си невъзмутимост дворцовият управител усещаше как сърцето му бие учестено, и вътрешно се стегна, когато заедно с придружителите си влезе в стаята за официални посетители.
Коленичил на подиума, там ги очакваше владетелят Мацудайра — първи братовчед на шогуна, глава на основния клон от клана Токугава, и даймио на провинция в богатия селскостопански район Канто, недалеч от Едо. Владетелят Мацудайра изглеждаше така, както би изглеждал шогунът, ако вълшебно огледало уедреше аристократичните му черти, запалеше искрите на интелигентността в очите му, уголемеше и влееше сила в крехкото му тяло. Макар и с облагородена външност, мъжът притежаваше безспорна прилика с Йеясу, първия шогун от клана Токугава13, който бе обединил Япония преди близо век. Единствено правото на първородство бе поставило Токугава Цунайоши пред владетеля Мацудайра в бакуфу.
Заобиколен от стражи покрай стените, владетелят Мацудайра впери в посетителите си гневен поглед, изпълнен с нескрита враждебност. Янагисава коленичи пред подиума, а хората му се наредиха зад него. Те си размениха поклони бдителни и изпълнени с недоверие, като генерали, предвождащи противникови армии, които се срещат на бойното поле, за да си обявят война. По време на ритуалното поднасяне на освежителни напитки и сладки двамата се държаха с преднамерена вежливост, която бе по-оскърбителна от откровената грубост.
После владетелят Мацудайра каза:
— Очаквах ви. Какво ви забави толкова?
Янагисава се направи, че не е разбрал намека на владетеля Мацудайра, че знае за предположението му, че той е замесен в похищението, и за целта на посещението му, а именно да го обвини в това престъпно деяние.
— Съжалявам, ако съм ви създал неудобства — извини се Янагисава. — Важни държавни дела изискваха присъствието ми в двореца.
Тонът му подсказваше, че постът му на дворцов управител го поставя в центъра на политиката на Токугава, докато владетелят Мацудайра е принуден да се примирява с периферията въпреки знатния си произход и по-низшето потекло на Янагисава. Когато Янагисава спечели първата точка в единоборството, по лицето на владетеля Мацудайра премина сянка на оскърбление. Дворцовият управител знаеше, че противникът му иска да бъде шогун, смятайки, че заслужава поста повече от своя братовчед, и че ненавижда второстепенната си роля в управлението на Япония.
— По-вероятно е да са били креватни дела — отбеляза владетелят Мацудайра с язвителна усмивка.
Той не криеше, че ненавижда Янагисава като паразит, проправил с лъст пътя си към върховете на бакуфу и узурпирал властта от клана Токугава, и се възползваше от всяка възможност да заклейми непристойните деяния на дворцовия управител. В гърдите на Янагисава лумна гневен пламък, но той вдигна вежди, демонстрирайки престорена веселост.
— Мнозина са научили високата цена на духовитост като вашата — каза той, напомняйки на владетеля Мацудайра, че бе прибягвал до политически саботаж, физическо насилие и убийство, за да се задържи на върха и да наказва всеки, който му се противопостави.
— Само един низш държавен служител действа чрез насилие — заяви владетелят Мацудайра, изкривил презрително устни. — Който стои достатъчно високо, управлява с почтеност и честност, верен на древната традиция и духа на Конфуций.
Янагисава знаеше, че Мацудайра се гордее с репутацията си на честен и достоен владетел и че бе оглавявал безжалостни битки срещу корупцията в правителството. Самодоволен тъпак! Наследеното положение му позволяваше да се отнася с презрение към хора като Янагисава — син на васал на дребен даймио, — борил се на живот и смърт за властта, която владетелят Мацудайра приемаше за даденост.
— Мощта често тържествува над добродетелта — отбеляза Янагисава с привидно безпристрастен тон, наситен с едва сдържана враждебност.
Владетелят Мацудайра неведнъж бе говорил пред шогуна срещу Янагисава и бе търсил подкрепата на останалите му врагове; но до този момент опитите му да отстрани Янагисава бяха завършвали с неуспех. Сега той изглеждаше разгневен от припомнянето, но отвърна на удара със самодоволна усмивка:
— Не толкова често, колкото бихте искали.
Той бе спечелил верността на двама от членовете на съвета на старейшините и чрез тях често парираше действията на Янагисава. Влиянието му в клановете от по-далечни родственици на Токугава бе осуетило намерението на Янагисава да стане даймио и владетел на собствена провинция. Гняв подтикна дворцовия управител да нанесе изпълнен със злоба ответен удар.