— Между другото — каза той — трябва да ви поднеса съболезнованията си за скорошната кончина на сина ви.
Вбесен, владетелят Мацудайра се втренчи в него и после отвърна с ожесточена жлъч:
— Това, че изобщо си позволявате да споменавате сина ми, докато роднините му все още го оплакват, е непростимо оскърбление.
Синът му Мицуйоши, който бе убит преди седем месеца, бе любимец на шогуна и явен негов наследник. Ако той бе останал жив, владетелят Мацудайра щеше да се сдобие с още по-голямо влияние в бакуфу. Убийството бе подронило крайната му цел за контрол над Япония посредством управлението на сина му и за окончателното отстраняване на Янагисава от властта. Самият Янагисава бе спечелил от загубата на Мацудайра. Смъртта на Мицуйоши бе открила възможност за сина на дворцовия управител да спечели благоволението на шогуна и да стане негов наследник.
— Може ли да ви напомня, че шогунът е податлив на зловредни влияния, но и на натиск по родова линия — каза владетелят Мацудайра. — Той никога няма да обезнаследи наш законен родственик в полза на някакво си копеле, в чиито вени тече само капка кръв на и Токугава.
На този етап двамата се бяха озовали в задънена улица, констатира Янагисава с неохота. Дворцовият управител се ползваше с протекцията на шогуна, разполагаше с многобройни съюзници и с добра позиция по пътя към наследяване на поста; освен това контролираше една трета от армията. Но владетелят Мацудайра владееше не по-малка войска и можеше да се похвали със също толкова съюзници. Всяка от страните бе твърде силна, за да можеше другата да се хвърли в атака. Но похищението и последствията от него можеха да се окажат решаващи за излъчването на победителя.
— Отвличането на господарката Кейшо представлява нечий твърде дързък ход — отбеляза Янагисава.
Владетелят Мацудайра му отправи покровителствен поглед, който подсказваше, че е очаквал Янагисава да съобщи причината за посещението си именно по този начин.
— И какъв би бил мотивът зад подобен дързък ход? — попита той, ловко избягвайки скритото обвинение на Янагисава.
— Шогунът ще направи всичко, за да спаси майка си и да я върне в двореца — заяви Янагисава. — Може да жертва дори свой висш служител.
Сано смяташе, че сектата „Черният лотос“ дири възмездие, а главният старейшина Макино предполагаше, че похитителят иска пари; Янагисава обаче гледаше на похищението като на опит да се извърши промяна в йерархията на държавната власт.
— Значи вие предричате, че писмото за откупа ще изисква от шогуна да ви изхвърли от бакуфу — владетелят Мацудайра се изкиска на намека, че мотивът подхождаше на него, а престъплението бе ударът му срещу Янагисава. — Интересна теория. Но преди да я оповестите, помислете си колко глупаво ще изглеждате, ако този, когото обвинявате, си е бил у дома в Едо, заобиколен от достатъчно свидетели по време на похищението на господарката Кейшо.
Янагисава посрещна алибито на Мацудайра с открито презрение.
— Този, когото обвинявам, не е длъжен да се излага на риск, като се озове лично на местопрестъплението — той млъкна за момент и после заяви с тон, в който се съдържаше недвусмислен намек: — Онзи ден видях войниците ви, които се упражняваха на тренировъчния терен. Имате си достатъчно раболепни слуги, които да изпълнят всякакви ваши нареждания.
— Мога да кажа същото и за вас — гласът на владетеля Мацудайра се сниши от съдържащата се в него заплаха: — А къде бяха вашите войници по време на похищението? Какво бихте сторили, за да ме унищожите?
Атмосферата се нажежи — въздухът сякаш взе да пращи, все едно вещаеше гръмотевична буря. Янагисава имаше чувството, че долавя мириса на барут, когато двамата с владетеля Мацудайра застинаха безмълвни при крехкия вододел между словесната битка и откритото стълкновение. Хората им стояха неподвижни, но нащрек в очакване на сигнал за атака. Янагисава усети, че го пронизват тръпки на въодушевление и ужас. С лека саркастична усмивка владетелят Мацудайра добави:
— Аз, разбира се, не бих ви обвинил в убийство и държавна измяна.
Отмина един дълъг миг.
— Нито пък аз — заяви Янагисава.
Никой от тях не разполагаше с доказателства, за да отправи обвинение към другия. И не смееше да превърне похищението в повод за открит сблъсък… за сега. Те се поклониха един на друг в акт на вежливо сбогуване, оттегляйки се от открития конфликт, който можеше да хвърли Япония в гражданска война.