— Моят съпруг…
Докато Рейко си мислеше колко много щеше да тъгува госпожа Янагисава, че нямаше да може да шпионира дворцовия управител, Кейшо я прекъсна, проявявайки безцеремонно пренебрежение към чувствата й:
— Изобщо няма да му липсваш!
— Но по време на пътуването ще се срещаме с непознати хора, ще посещаваме непознати места — гласът на госпожа Янагисава трепереше от страх, породен от неестествената й срамежливост.
Кейшо изсумтя презрително в израз на едва сдържано нетърпение.
— Нали точно това е целта на пътуването — да видите неща, които не можете да видите у дома.
Мидори и госпожа Янагисава се обърнаха към Рейко, а на лицата им бе изписана безмълвна молба да ги спаси. Рейко не искаше да оставя Масахиро, нито да се разделя със Сано или да изпусне евентуално ново разследване. Ужасяваше се от десетте дни, в които госпожа Янагисава щеше да се впие в нея като пиявица, както и от вероятността тази жена да я нападне.
Господарката Кейшо пък представляваше друга заплаха. Майката на шогуна притежаваше хищен сексуален апетит, който задоволяваше както с мъже, така и с жени. Преди време Кейшо бе проявила определен интерес към Рейко, отправяйки й недвусмислени намеци. Съпругата на сосакан сама едва бе успяла да ги отклони, без да си навлече гнева на шогуна или да го насочи към Сано. Оттогава живееше в непрекъснат страх, че подобно нещо може да й се случи отново.
Но Рейко не смееше да изрази гласно, което и да е от тези свои егоистични съображения. Единствената й надежда да избегне пътуването бе да се позове на интересите на Кейшо.
— С удоволствие бих ви придружила — заяви тя, — но негово превъзходителство шогунът може да поиска от мен да съдействам на съпруга си в някое разследване.
Кейшо се замисли, знаейки, че детективските умения на Рейко бяха спечелили благоволението на шогуна.
— Ще кажа на сина си да забави всички важни разследвания до завръщането ни — реши тя.
— Но той може да не иска вие да пътувате — възрази Рейко с нарастващо безпокойство. — Как ще се справи без вашите съвети?
Кейшо сви устни в пристъп на моментна нерешителност. Госпожа Янагисава и Мидори я наблюдаваха, изпълнени с надежда и тревога.
— Няма ли да ви липсва? — попита Рейко. — Няма ли да тъгувате за свещеник Рюко? — свещеникът бе духовният съветник и любовник на Кейшо.
Проточи се един дълъг миг, в който Кейшо се мръщеше и колебаеше. Накрая тя обяви:
— Да, ще тъгувам за моя скъп Рюко сан, но раздялата ще засили обичта ни. А довечера ще дам на сина си достатъчно съвети, та да му стигнат за известно време.
— Пътуването ще бъде трудно и свързано с много неудобства — отбеляза Рейко отчаяно.
— По пътищата ще е още по-горещо, отколкото тук — добави Мидори разпалено.
— Ще трябва да отсядаме в странноприемници, пълни с невъзпитани и шумни люде — потръпна госпожа Янагисава.
— Може да ни нападнат разбойници, които вилнеят по пътищата — добави Рейко.
Кейшо размаха ръце, отхвърляйки зловещите предсказания.
— Ще си вземем солидна охрана. Оценявам загрижеността ви към мен, но едно религиозно поклонение до Фуджи сан си струва опасностите.
Тя се обърна към прислужничките си.
— Вървете и кажете на дворцовите служители да издадат разрешителни за пътуване на всички и подгответе ескорта — коне, паланкини9 и провизии за из път. Побързайте, защото искам да тръгна утре сутринта — после се обърна към Рейко, Мидори и госпожа Янагисава: — Не стоите тук като някакви лениви глупачки. Елате и ми помогнете да подбера дрехи за пътуването.
Жените си размениха ужасени погледи, предвкусвайки „удоволствието“ от пътуването с господарката Кейшо. После въздъхнаха в хор в израз на примирение.
В прохладата на зората на следващото утро слугите изнесоха от къщата на Сано няколко сандъка и ги оставиха в двора. Два паланкина бяха приготвени за Рейко и Мидори, а носачите чакаха, за да отнесат жените в закритите им дървени столове до връх Фуджи. Сано и Масахиро стояха заедно с Рейко при нейния паланкин.
— Ще ми се да можех да отменя това пътуване — каза Сано.
Той не искаше Рейко да заминава, но дългът му към шогуна се разпростираше върху целия клан Токугава и не му позволяваше да осуетява желанията на Кейшо. Нежното красиво лице на Рейко бе напрегнато, но тя намери сили да се усмихне.
— Може и да не се окаже чак толкова лошо, колкото ни изглежда.
Възхищавайки се на смелия й опит да се справи възможно най-добре в една далеч не лека ситуация, Сано вече тъгуваше за съпругата си. Те не бяха просто партньори, разследващи престъпления, или двойка съпрузи в един брак, сключен по ред социални, икономически и политически причини. Работата им, детето им, както и страстната им любов — всичко ги обвързваше в духовен съюз. А това пътуване щеше да бъде най-дългата им раздяла през четиригодишния им съвместен живот.