Пътят криволичеше през дефиле, оградено от високи непристъпни скали. В напуканата земя се бяха вкопчили извити борове. От време на време от скалите се ронеха камъчета и подскачайки, падаха на пътя. Шествието продължаваше напред и след известно време зъберите отдясно отстъпиха място на гъста гора. Пътят криволичеше и се губеше сред високи, пръскащи аромат кедрови дървета, ограден вляво от все тъй голи скали. Рейко напрегна сетива, внезапно доловила някаква промяна в обстановката, и после застина.
— Защо престана да ме разтриваш? — попита с раздразнение Кейшо.
— Нещо не е наред — Рейко показа глава от прозорчето и се ослуша. — Твърде тихо е. Не чувам птички, а и отдавна никой не е минавал покрай нас.
Връхлетя я вълна от страх, сърцето й заби учестено. Пред паланкина яздеха двамата детективи на Сано. Рейко видя как те взеха да се озъртат, оглеждайки околността, сякаш също бяха доловили скрита опасност. В следващия миг се разнесе неясно свистене. От върха на близката скала върху тях се изсипа порой от тънки стрели. Един от войниците изкрещя и рухна със забита във врата стрела. Мъжете рязко отстъпиха встрани, за да избегнат стрелите, конете се подплашиха и побягнаха, процесията се разкъса и в доскорошната стройна колона настъпи хаос. Рейко бързо се скри обратно в паланкина.
— Какво става? — попита рязко Кейшо.
— Някой стреля по нас. Наведете се — Рейко бутна господарката Кейшо върху покрития с възглавници под на паланкина и затръшна прозорците.
Нови стрели забарабаниха по покрива на паланкина. Откъм редиците с войниците и прислугата се разнесоха викове, а жените в останалите паланкини заахкаха в тревожна възбуда.
Отвън капитанът на стражите изкрещя:
— Атакуват ни! Тичайте напред! Не разкъсвайте колоната!
Паланкинът се наклони и пое нататък по пътя с нарастваща скорост, разтърсван от тичането на носачите. Викове и тропот на конски копита се сляха в тревожна глъч. Въздухът трептеше, насечен от нарастващ порой стрели. Стоманените им върхове трополяха по пътя, дрънчаха, отскачайки от броните, и с тъп звук пронизваха човешка плът. Разнесоха се викове на болка, после паланкинът се блъсна в земята и запрати Рейко върху Кейшо.
— Уцелили са носачите ни! — ужас обзе Рейко, когато погледна навън и видя мъжете проснати под прътовете за носене. — Не можем да продължим напред. А и сме препречили пътя така, че никой не може да мине.
Нагоре по пътя свистяха стрели, които застигаха бягащите войници и те рухваха покосени. Конете препускаха покрай мъртвите сгърчени тела на своите ездачи устремени към първите редици. Останалите носачи оставиха своите паланкини на земята; слугите пуснаха товара си. Воините от предните редици се втурнаха в обратна посока, за да подсигурят отбраната на шествието.
— Всички да се скрият в гората! — изкрещя капитанът.
Слуги и носачи се втурнаха през канавката към сенчестото убежище между дърветата.
— Те ни изоставят! — изкрещя с възмущение господарката Кейшо.
Покрай колоната от паланкини шумно препускаха войници и крещяха на дамите да излязат. Рейко сграбчи Кейшо за ръката.
— Хайде, елате!
Когато излязоха от паланкина, Рейко видя Мидори, госпожа Янагисава и останалите жени, които също напускаха паланкините си. В този миг откъм гората се разнесоха писъци. Хората, които бяха потърсили укритие сред дърветата, се появиха отново, панически бягайки, а лицата им бяха застинали в ужас. Тъмният лес бе избълвал срещу тях орда страховити мъже, въоръжени с мечове и облечени в бронирани туники с ръкави от метална мрежа и с метални шлемове. Черни качулки с дупки за очите покриваха лицата им. Нападателите преследваха слугите, посичаха носачите и те рухваха мъртви на пътя с кървави рани, зейнали върху голите им гърбове. При тази неописуема диващина Рейко онемея; за миг бе парализирана от шока.
— Разбойници! — изкрещя Кейшо.
Сковани от страх, останалите жени забъбриха тревожно.
— Дами, върнете се в паланкините!
Рейко натика майката на шогуна обратно, скочи след нея и затвори вратата. Отвън нападателите продължаваха да посичат слугите и да преследват бягащите.