— О, божества! — възкликна тихо Рейко, ужасена и отвратена. — Кой смее да напада официална процесия на Токугава?
Капитанът крещеше заповеди на войниците си. Неколцина останаха да охраняват паланкините, а пешаците и самураите на коне взеха трескаво да се организират в защита. Остриета пронизваха маскираните мъже; конете ги газеха. Но откъм гората прииждаха нови и нови попълнения, далеч повече от шейсетината войници, които в мирно време изглеждаха достатъчно добра защита. Сега всеки един от тях бе принуден да се сражава с няколко противници. Конници обикаляха в кръг, обградени от враговете си. Уплашените животни все повече отстъпваха, а остриетата описваха във въздуха свистящи дъги. Покосените нападатели рухваха, но другарите им посичаха войниците на седлата или ги събаряха на земята и там ги намушкваха. Воините пешаци се въртяха в отчаян танц, размахвайки оръжие. По телата им зейваха кървави рани от остриетата на противниците им, а раздраните им одежди се вееха, докато те самите издъхваха в агония.
Стрелбата откъм върха на скалата продължаваше. Стрелите застягаха втурналите се в бяг слуги. Една от тях прониза врата на галопиращ кон, който, облян в кръв, рухна на земята и смаза ездача си. Нападателите продължаваха да избиват ескорта. Гората и планината кънтяха от смразяващи викове и звън на остриета.
Рейко наблюдаваше кървавата сцена скована от ужас.
— Това не може да са обикновени разбойници — отбеляза тя. — Бият се твърде добре. А и не са се озовали тук случайно, чакайки да ограбят някой минаващ богаташ. Тази засада е организирана предварително, и то специално за нас!
Господарката Кейшо не отговори. Тя се бе втренчила със зяпнала уста в касапницата наоколо.
— Парите, които носим, може би си струват риска, на който излагат живота си, за да ни ограбят — отбеляза Рейко, — но защо убиват безпомощни, невъоръжени люде?
Тя се заслуша в риданията на останалите жени, потърсили убежище в паланкините си, и се разтревожи за бременната Мидори, която бе самичка и вероятно бе обзета от ужас. Рейко си спомни за желанието си да се случи нещо непредвидено, което да осуетеше това пътуване, и изпита горчива ирония и чувство за вина.
Пътят и тревата покрай гората бяха осеяни с трупове и оплискани с кръв. Нападателите бяха застигнали носачите и слугите и бяха покосили повечето от войниците. Пороят от стрели бе секнал. Сега няколкото оцелели от охраната, между които и двамата детективи на Сано, продължаваха да се сражават с многобройния вражески отряд. Биещите се притичваха покрай тях и остриетата им проблясваха в опасна близост до Рейко. Олюляващи се тела се блъскаха в паланкина, който се клатеше застрашително. Господарката Кейшо се вкопчи в Рейко и изплака. Рейко извади кинжала, който носеше скрит в ръкава си, готова да се отбранява.
Скоро броят на сражаващите намаля; сред последните жертви бяха и хората на Сано. После битката внезапно секна. Сред настъпилата зловеща тишина на пътя се събраха петдесетина мъже. Някои накуцваха, осеяни с кървави рани; гърдите им хриптяха от изтощение. Всички до един носеха качулки. Рейко видя как очите им проблясваха в дупките, и долови пресекливото им дишане през черния плат. Ужас скова сърцето й. Нападателите бяха победили войниците на Токугава!
— Какво ли се канят да правят? — попита Кейшо, заровила лице в рамото на Рейко.
— Ще оберат скъпоценностите ни и ще си тръгнат — прошепна Рейко, макар че някакво зловещо предчувствие дълбоко в нея й подсказваше друго.
Някъде далеч се разнесе звън на храмова камбана. Качулатите подминаха разпиляния багаж. Половината от тях поеха бързо нататък по пътя и навлязоха в гората на лов за бегълци. Другите заобиколиха паланкините и застанаха до вратите, които гледаха към скалата, извисяваща се на десетина крачки от тях. Стомахът на Рейко се сви. Тя си даде сметка, че страховете й се превръщат в реалност.
— Ще избият всички ни! — възкликна тя ужасено, без да може да повярва, че това е възможно.
По протежение на колоната паланкини се разнесе шум от отваряне на врати. Рейко чу писъците на останалите жени. Господарката Кейшо захленчи. Невероятната жестокост на нападателите отврати Рейко. Когато видя как един от качулатите се отправи към нейния паланкин, яростта взе връх над ужаса й. Дива воля за оцеляване наля сили в ръцете й, които стискаха дръжката на дългия тънък кинжал. Щом мъжът отвори вратата, Рейко се хвърли напред и заби острието между краката му, точно под бронираната туника.
Острието потъна в меката незащитена плът и се показа отново, цялото окървавено. Мъжът извика и се преви на две. Кейшо изкрещя. Рейко се приведе напред и блъсна мъжа. Той падна до скалата и се загърчи в агония. Стиснала кинжала си, Рейко изскочи от паланкина и дръпна Кейшо зад себе си. Двете се запрепъваха по пътя. Сърцето на Рейко биеше до пръсване, заредено с енергията, избликваща в критичен момент. Твърдо решена да спаси приятелките си, тя отправи поглед нататък към колоната от паланкини.