От „кухнята“ се придвижих към вратата на банята. Явно ми е стигал акъла да не инсталирам тоалетната чиния и джакузито на всеобщо обозрение… Отворих вратата и се огледах. Тесничко — десетина-двайсет квадрата. Симпатичен синьозелен фаянс. Душ-кабина с футуристичен вид — даже ме е страх да предположа колко ли струва и какво е натъпкано в нея. Но, виж, джакузи нямаше. Вана също — само от ъгъла стърчаха запушени водопроводни тръби. И още… Оглеждайки внимателно банята, аз се убедих, че страшната ми догадка е вярна. Нямаше и тоалетна! Само канализационна тръба, запушена с дървена тапа. Е, благодаря ти, Хесер! Стоп, без паника, в такива апартаменти не правят само един санитарен възел. Трябва да има поне още един — за гости, за децата, за прислугата… Изскочих в студиото и наистина — в ъгъла, до самия вход, открих още една врата. Предчувствието не ме подведе — това беше санитарен възел за гости. Вана тук не се предвиждаше, душ-кабината беше по-проста. Вместо тоалетна имаше още една запушена тръба. Беда. Загубен съм. Не, аз разбирам, че истинските професионалисти не обръщат внимание на такива дреболии. Ако Джеймс Бонд посещава тоалетната, то е само за да подслуша нечий чужд разговор или очисти стаения зад мивката злодей. Но аз трябваше да живея тук! Няколко секунди сериозно обмислях идеята да позвъня на Хесер и да изискам санитарен техник с необходимото оборудване. Но после си представих реакцията му. Неизвестно защо, във въображението ми Хесер се усмихваше. После тежко въздишаше и издаваше заповед — след което в „Ассол“ пристигаше някакъв най-главен санитарен техник в Москва и лично монтираше тоалетната. А Хесер се усмихваше и клатеше глава. Магове от неговото ниво не грешат в дреболиите. Техните грешки — това са горящи градове, кървави войни и импийчмънт на президенти. Но не и забравени битови удобства. Ако в моя апартамент няма тоалетна, значи така и трябваше да бъде. Аз отново изследвах жизненото си пространство. Намерих навит на руло матрак и пакет спално бельо във весели разцветки. Постлах матрака и разопаковах чантата с вещите си. Преоблякох се в дънки и тениска — няма да се разхождам с вратовръзка из апартамента, я! Извадих ноутбука — между другото, през мобилния телефон ли да влизам в Интернет? Наложи се да организирам още един обиск на апартамента. Открих връзка към мрежата на стената на голямата баня, пак добре, че беше откъм студиото. После реших, че това не е случайно и надзърнах в банята. Така си и беше — до несъществуващата тоалетна имаше още една мрежова розетка. Странни вкусове съм имал, когато съм правил ремонта… Мрежата работеше. Това беше добре, но не за това бях дошъл тук.
За да разгоня някак подтискащата тишина, аз отворих прозореца. Топлата вечер се вмъкна в стаята. Зад реката светеха прозорците на къщите — обикновени, човешки. И все тази тишина. Нищо чудно — един часът през нощта е. Извадих плейъра. Порових в дисковете, избрах си „Бяла гвардия“ — група, която никога няма да е начело в хит-парадите на MTV и да пълни стадиони. Сложих слушалките и се опънах на матрака.
Улавяйки се в това, че се опитвам немелодично да припявам на тихия женски глас, аз свалих слушалките и изключих плейъра. Не. Не съм дошъл тук, за да безделнича.
Какво би предприел на мое място Джеймс Бонд? Би намерил тайнствения Различен-предател, неговият клиент-човек и автора на писмото. А какво ще предприема аз? Ще търся това, което ми е просто жизнено необходимо! В края на краищата долу, при охраната, трябваше да има тоалетна…
3
Оригинал:
Бел.прев.