— Почакай ме в коридора. — нареди Семьон. — Остави плаката!
— Всъщност аз колекционирам… — започна Лас, но остави плаката и излезе.
Когато вратата се затвори, Семьон се ухили, взе плаката и отново го нави. Каза:
— Ще мина по отделите, да повеселя народа… Ти как си?
— Горе-долу. — аз се облегнах в креслото. — Свиквам.
— Висш… — проточи Семьон. — Ха… А казваха — себе си не можеш да надскочиш. Висш маг… Каква кариера само направи, Городецки!
— Семьон… аз нямам нищо общо. Така се получи.
— Знам, знам… — Семьон стана и се разходи из кабинета. Малък кабинет, разбира се, но все пак… — Заместник по кадровите въпроси… ха. Тъмните сега ще започнат да мътят водата. С теб и Светлана имаме четирима висши. А в Дневния, без Саушкин, остана само Завулон…
— Ами да си привлекат някой от провинцията. — казах аз. — Нямам нищо против. Иначе ще дочакаме ново появяване на Огледало.
— Вече всички сме учени. — кимна Семьон. — Винаги се учим от грешките си.
Той тръгна към вратата, почесвайки корема си през излинелия потник — мъдрият, добър, уморен Светъл маг. Ние всички ставаме мъдри и добри, когато се уморяваме. Той се спря на вратата и замислено ме погледна:
— Жалко за Саушкин. Добро момче беше, доколкото това е възможно… за Тъмен. Нали не го преживяваш много?
— Нямах никакъв избор. — казах аз. — И той нямаше… и аз. Жалко.
Семьон кимна:
— И за „Фуаран“ жалко…
Костя изгоря в атмосферата денонощие след скока си в орбита. Все пак се оказа, че орбитата не е била съвсем точна.
И куфарчето изгоря заедно с него. Следяха ги с локаторите до последната минута. Инквизицията искаше да се организира пускане на совалка, да вземат книгата, но не стигна времето за това.
Що се отнася до мен — много се радвах, че не е стигнало.
Може би той още е бил жив, когато на сто километра височина скафандъра му е започнал да гори от огнените целувки на атмосферата. Все пак той беше вампир и кислородът за него не бе толкова важен, както за обикновения Различен — също както и прегряването, преохлаждането и другите прелести на космоса, дебнещи космонавта в лек полетен скафандър. Не знам, няма и да ровя по справочници. Дори затова, че на никой не е дадено да разбере кое е по-страшно — смърт от задушаване или смърт от изгаряне. Нали никой не умира два пъти — дори вампирите.
„Виж, аз съм страшен безсмъртен вампир! Аз мога да се превръщам във вълк и прилеп! Аз летя!“
Семьон излезе без да каже повече нито дума, а аз дълго седях и гледах през прозореца — към чистото, безоблачно небе. Небе не за нас.
На нас не е дадено да летим.
И всичко, което можем, е да се постараем да не падаме.
Юли 2002 — юни 2003 г.