— Няма нищо лошо в това да бъдеш Различен. — хвърлих аз пробна топка.
— Да станеш наистина различен — това е сложно. — отвърна Лас. — Ето, преди два дена си помислих…
Аз отново се напрегнах. Писмото беше изпратено преди два дена. Нима всичко се подрежда толкова удачно?
— Бях в една малка болница. Докато чаках да ме приемат, прегледах всички листовки. — продължи Лас, без да подозира нищо. — А при тях всичко е сериозно, правят титанови протези за заместители на загубени крайници. Бедрени кости, тазобедрени, коленни капачки, челюсти… Плочки за черепа вместо повредените кости, зъби, всякакви дреболии… Аз извадих калкулатора и сметнах колко ще струва да си заменя всички кости. Оказа се — милион и седемстотин хиляди долара. Но мисля, че за такава цялостна поръчка може да се получи добра отстъпка. Двайсет-трийсет процента. А ако убедиш докторите, че това е добра реклама, може и до половин милион да смъкнеш!
— Защо? — попитах аз. Благодарение на бръснаря косите ми не се изправиха — нямаше какво да се изправи.
— Ами, интересно е! — обясни Лас. — Представи си, че трябва да забиеш гвоздей! Замахваш и удряш с юмрук по гвоздея! И той влиза в бетона. Нали костите ти са титанови! Или ако се опитват да те ударят… Не, разбира се, има много недостатъци. А и с изкуствените органи положението засега е лошо. Но общото направление на прогреса ме радва.
Той наля още по чашка.
— А на мен ми се струва, че прогресът е в друго направление. — продължих да настоявам аз на своето. — Трябва по-пълноценно да използваме възможностите на организма. Та колко удивителни неща са скрити в нас! Телекинеза, телепатия…
Лас помръкна. И аз помръквам така, когато се натъкна на идиот.
— Ти сега можеш ли да ми прочетеш мислите? — попита той.
— Сега — не. — признах си аз.
— Смятам, че не трябва да си измисляме излишни същности. — обясни Лас. — Всичко, на което човек е способен, отдавна е известно. Ако хората можеха да четат мисли, да левитират и да правят други такива глупости — щеше да има свидетели.
— Ако човек притежава такива способности, той би се крил от околните. — казах аз и погледнах Лас през Сумрака. — Да бъдеш наистина Различен — това означава да предизвикаш завист и страх у околните.
Не открих никакво вълнение у Лас. Само скептицизъм.
— И какво, да не би чудотворецът няма да поиска да осигури на любимата жена и децата подобни възможности? Малко по малко щяха да ни изместят като биологически вид.
— Ами ако особените способности не се предават по наследство? — попитах аз. — Е, или ако не се предават със сигурност? И ако не може да ги предадеш на друг? Тогава независимо един от друг ще съществуват хора и Различни. Ако тези Различни са малко, те ще се крият от околните…
— Струва ми се, че говориш за случайна мутация, която предизвиква екстрасензорни способности. — реши Лас. — Но ако тази мутация е случайна и рецесивна, то тя не представлява никакъв интерес за нас. А виж, титанови кости още сега можеш да си сложиш.
— Няма нужда. — измърморих аз.
Отпихме. Лас мечтателно каза:
— Все пак има нещо в нашата ситуация! Огромна празна сграда! Стотици апартаменти — и в тях живеят девет души… ако броиш и нас. Какви работи могат да се правят тук! Направо дъхът ти секва! А какъв филм може да се заснеме! Представи си клип — разкошен интериор, празни ресторанти, мъртви перални, ръждясващи тренажори и студени сауни, празни басейни и покрити с найлон маси в казиното. И сред цялото това великолепие броди млада девойка. Броди и пее. Даже няма значение какво.
— Клипове ли снимаш? — напрегнах се аз.
— Не… — Лас се намръщи. — Просто… някога помогнах на един познат от пънк-група да заснеме клип. Даже по MTV го пускаха, но после го забраниха.
— И какво му беше ужасното?
— Нищо особено. — каза Лас. — Песен като песен, съвсем цензурна, даже за любовта. Но видеото беше странно. Снимахме го в болница за лица с нарушени двигателни функции. Инсталирахме стробоскоп в залата, пуснахме песента „Есаул9, есаул, защо заряза коня“ и повикахме болните — да танцуват. И те танцуваха пред стробоскопа. Както можеха. А после добавихме и музиката. Много стилно се получи. Но това наистина не трябва да се излъчва. Не е хубаво, някак.
Аз си представих „видеото“ — и потръпнах.
— Не става от мен клипмейкър. — призна си Лас. — А и музикант… Веднъж пуснаха една моя песен по радиото, посред нощ, в предаване за всякакви идиоти. И какво мислиш? Веднага в радиото позвъни един известен композитор и каза, че цял живот с песните си е учил хората на добрина, но тази единствена песен е зачеркнала труда на целия му живот… Ето ти, поне една песен си чул — на лошо ли учи?