— В момента колко новопроизведени нисши Тъмни има в Москва? — попитах аз. И сам се поразих от това, колко леко успях да кажа „нисши Тъмни“.
Никога преди не съм ги наричал така. Съжалявах ги.
Костя реагира спокойно на репликата ми. Наистина — висш вампир. Сдържан, уверен в себе си.
— Малко. — уклончиво каза той. — Проверяват ги, не се притеснявай. Проверяват всички. И нисшите Тъмни, и дори маговете.
— Завулон се е притеснил? — попитах аз.
— Хесер също не е образец за невъзмутимост. — усмихна се Костя. — На всички е неприятно. Само ти се отнасяш лекомислено към ситуацията.
— Не виждам кой знае какви проблеми. — казах аз. — Има хора, които знаят за нашето съществуване. Малко са, но ги има. Още един човек няма да промени ситуацията. Ако вдигне шум, ще го открием и ще го изкараме психично болен. Това вече се…
— Ами ако стане Различен? — рязко попита Костя.
— Ще има един Различен повече. — свих рамене аз.
— Ако стане не вампир, не върколак, а истински Различен? — Костя се озъби в усмивка. — Истински? Светъл, Тъмен — без значение.
— Ще има един маг повече. — отново казах аз.
Костя поклати глава:
— Слушай, Антоне… Не изпитвам лоши чувства към теб. Досега. Но понякога се изумявам — колко си наивен…
Той се протегна — ръцете му бързо обрастваха с къса козина, кожата потъмняваше и загрубяваше.
— Заеми се с прислугата. — каза Костя с тънък, пронизителен глас. — Ако усетиш нещо — звънни ми.
Той обърна към мен изкривеното си от трансформацията лице и отново се усмихна:
— Знаеш ли, понякога ми се струва, че само с такъв наивен Светъл може да се сприятели някой Тъмен…
Той скочи долу, тежко пляснаха кожените крила. Малко неловко, но все пак бързо, огромният прилеп полетя в нощта.
На перваза остана бял правоъгълник — визитна картичка. Аз я взех и прочетох:
„Константин. Научноизследователски институт по проблемите на кръвта, младши научен сътрудник“.
Отдолу стояха телефоните — служебен, домашен, мобилен. Даже още помнех домашния — Костя все още живееше с родителите си. Семейните връзки на вампирите по принцип са много здрави.
Какво имаше предвид той?
Откъде е тази паника?
Аз изгасих светлината, легнах на матрака и погледнах към сивеещите квадрати на прозорците.
„Ако той стане истински Различен…“
Как се появяват на този свят Различните? Никой не знае. „Случайна мутация“, както се изрази Лас, е напълно адекватен термин. Родил си се човек, живял си обикновен живот… докато някой от Различните не почувства в теб способност да влизаш в Сумрака и да теглиш Сила оттам. След това те „повеждат“. Предпазливо, внимателно те привеждат в необходимото настроение, за да можеш в момент на силно емоционално вълнение да погледнеш сянката си — и да я видиш по друг начин. Да видиш, че тя лежи като черен парцал, като завеса — която можеш да дръпнеш към себе си, да я отгърнеш и да влезеш в друг свят.
В света на Различните.
В Сумракът.
И от това, какъв ще влезеш за пръв път в Сумрака — радостен и добър или нещастен и зъл — зависи какъв ще станеш. Каква Сила ще теглиш в бъдеще от Сумрака… Сумракът, пиещ Сила от обикновените хора.
„Ако той стане истински Различен…“
Винаги има възможност за принудителна инициация. Но само чрез загуба на живота, чрез превръщане на човека в бодро крачещ труп.
Човек може да стане вампир или върколак — и ще е принуден да поддържа своето съществуване с човешки животи. Така че това е път за Тъмните… а и те не го обичат особено.
Ами ако наистина е възможно да станеш маг?
Ако има способ да превърнеш който и да е човек в Различен? Да получи дълъг, много дълъг живот, необикновени способности? Мнозина ще поискат, няма спор.
А и ние няма да имаме нищо против. Колко прекрасни хора има по света, достойни да станат Светли Различни!
Само че и Тъмните ще увеличават броя си…
И изведнъж се досетих. Бедата не е в това, че някой е разкрил нашите тайни на човек. Бедата не е във възможната утечка на информация. Бедата не е в това, че предателя знае адреса на Инквизицията.
Та това е нов етап във вечната война!
Вече столетия Светлите и Тъмните са сковани от Договора. Ние имаме право да търсим Различни сред хората, имаме право да ги подтикваме в нужната ни страна… към онази, която считаме за правилна. Но ние сме принудени да отсяваме тонове пясък в търсене на златните песъчинки. Равновесието се запазва.
И изведнъж — възможност да превърнем наведнъж хиляди, милиони хора в Различни!
Футболен отбор печели купата — и по десетки хиляди ликуващи хора преминава магически удар, превръщайки ги в Светли Различни.