Силата се плъзна по мен и потъна в нещастния охранител. Маскировката на Хесер не само ме криеше, а и ме защитаваше!
Удряйки рамото си в стената, аз изпънах ръка, но в последната секунда все пак се удържах и не нанесох удар. Примигнах — и вдигнах сянката към очите си.
До прозореца, зъбейки се от напрежение, стоеше вампир. Висок, с физиономия на породист европеец. Висш вампир, без всякакво съмнение. И не новичък, като Костя. Той беше поне на триста години, най-малко. И по сила, без съмнение, ме превъзхождаше.
Но не и Хесер! Вампира не виждаше, че съм Различен. И сега всички подтискани инстинкти, които висшите вампири умеят да сдържат в себе си, избиваха навън. Не зная за кого ме взе — за някой особен човек, способен да се сравнява по реакции с вампирите, за митичния „мелез“ — дете от човешка жена и мъж-вампир, — за не по-малко измисления ловец на нисши Различни… Но вампирът явно беше готов да обезумее и да започне да руши всичко около себе си. Лицето му потече като пластилин, оформяйки муцуна на звяр с голямо чело, на горната челюст се издължиха кучешките зъби, на пръстите се появиха остри нокти.
Обезумял вампир — това е страшно. Единственото по-лошо от него е уравновесеният вампир.
Само рефлексите ме спасиха от двубоя със съмнителен изход. Аз се сдържах и не нанесох удар, а извиках традиционната формула за арест:
— Нощен Патрул! Излез от Сумрака!
И моментално от вратата се чу глас:
— Стой, та това е наш!
Беше удивително, колко бързо се нормализира вампира. Зъбите и ноктите се прибраха, лицето се промени, приемайки пак онзи сдържан, породист вид на преуспял европеец. И аз добре помнех този европеец — от славния град Прага, където варят най-добрата бира и пазят най-красивата готика в света.
— Витезслав? — възкликнах аз. — Какво си позволявате?
А на вратата, разбира се, стоеше Едгар. Тъмният маг, който след кратка работа в московския Дневен Патрул отиде в Инквизицията.
— Антоне, моля за извинение! — хладнокръвния прибалтиец наистина беше смутен. — Малка грешка. Работен момент…
Витезслав беше самата любезност.
— Нашите извинения, патрулен. Не ви познахме…
Той бързо плъзна поглед по мен и в гласът му се появи възхищение:
— Каква маскировка… Поздравявам ви, патрулен. Ако това е ваша изработка, то аз скланям глава.
Не започнах да обяснявам кой ми е поставял защитата. Рядко се удава на Светъл маг (а и на Тъмен, защо да си кривим душата) безнаказано да покрещи на инквизиторите.
— Какво направихте с човека? — излаях аз. — Той е под моя защита!
— Работен момент, както вече каза моят колега. — свивайки рамене, отвърна Витезслав. — Интересуват ни данните от видеокамерите.
Едгар небрежно премести креслото със застиналия началник на охраната и се приближи към мен. Усмихна се:
— Городецки, всичко е наред. Вършим една и съща работа, нали?
— Имате ли разрешение за подобни… работни моменти? — попитах аз.
— Имаме много разрешения. — хладно и отчетливо произнесе Витезслав. — Даже си нямате представа колко много са те.
Край, опомни се. И веднага се заяде. И още как — той едва не се поддаде на инстинктите си, загуби самоконтрол, което за висш вампир е просто позор. И в гласът на Витезслав се появи истинска, спокойна ярост.
— Искате ли да проверите, патрулен?
Естествено, инквизиторът не може да позволи да му крещят. Само че и аз вече не можех да отстъпя!
Положението спаси Едгар. Вдигна ръка и много емоционално възкликна:
— Аз съм виновен! Трябваше да разпозная господин Городецки! Витезслав, това е мой личен пропуск! Извинете!
Аз първи протегнах ръка на вампира.
— Наистина — вършим една и съща работа. Не очаквах да ви видя тук.
С това попаднах в целта. Витезслав за миг отклони очи. И много дружелюбно се усмихна, стискайки ръката ми. Дланта на вампира беше топла… и аз разбирах какво означава това.
— Колегата Витезслав идва направо от самолета. — каза Едгар.
— И още не е успял да си направи временна регистрация? — уточних аз.
Колкото и могъщ да беше Витезслав, каквато и длъжност да заемаше в Инквизицията, той си оставаше вампир. И беше длъжен да премине през унизителната процедура на регистрацията.
Но аз не продължих да го притискам. Напротив.
— Можем да извършим всички формалности тук. — предложих аз. — Имам това право.
— Благодаря, — кимна вампирът, — но аз ще мина през вашият офис. Редът преди всичко.
Крехкият мир беше възстановен.
— Вече прегледах записите. — казах аз. — Преди три дена са изпраща писма четирима мъже и една жена. И някакъв работник е изпратил цяла купчина писма. Тук работят строители от Узбекистан.