— Швабите бомбардирах. — скромно каза дамата, сядайки до кръглата маса, покрита с кадифена покривка с пискюлчета. — Ето там, самият Калинин ми връчва орден…
Напълно стъписан, аз седнах срещу бившата пилотка.
Такива като нея, в най-добрият случай, доживяват годините си в стари държавни вили или в огромните вехти „сталинки“. Но не и в елитен жилищен комплекс! Та тя е хвърляла бомби по фашистите, а не е извозвала златния запас на Райхстага!
— Внукът ми купи апартамента. — сякаш прочела мислите ми, каза старицата. — Голям апартамент. Не помня нищо тук… всичко е сякаш познато, а не помня…
Аз кимнах. Добър внук, спор няма. Ясно е, че да припишеш скъпия апартамент на орденоносната баба, а после да го получиш в наследство, е много правилна стъпка. Но във всички случаи — добра постъпка. Само че трябваше по-придирчиво да се подбере прислугата. Не двайсетгодишно момиче, а яка възрастна санитарка…
Старицата замислено гледаше през прозореца. Каза:
— По-добре да живеех в онези къщи, малките… По-привично е…
Но аз вече не слушах. Аз гледах масата, затрупана от изпомачкани писма със забавния печат „Получателят не е на указания адрес“. И нищо чудно. Като получатели фигурираха и всесъюзния ръководител Калинин, и Генералисимус Йосиф Сталин, и другаря Хрушчов, и дори „скъпи Леонид Илич Брежнев“.
Явно паметта на старицата не бе удържала по-късните водачи.
— Не издържам без работа. — оплака се старицата, улавяйки погледа ми. — Все моля да ме назначат в някое училище, лятна школа… да разказвам на младите как сме живяли…
Аз все пак погледнах към нея през Сумрака. И едва не извиках на глас.
Старата авиаторка беше потенциална Различна. Може би не много силна, но напълно явна!
Само че да я инициират на тази възраст… не мога да си го представя. На шейсет, на седемдесет години… но на осемдесет?
Та тя ще умре от напрежение. Ще изчезне в Сумрака като безплътна безумна сянка…
Не можеш да провериш всички. Дори и в Москва, където има толкова много патрулни.
И понякога откриваме своите братя и сестри твърде късно…
Появи се Тамара — с поднос, затрупан с купички със сладки и бонбони, чайник и красиви старинни чашки. Безшумно нареди купичките на масата.
А старицата вече дремеше, продължавайки да стои изпъната и здраво хванала се за стола.
Аз станах тихо и кимнах на Тамара:
— Ще си тръгвам. Вие я наглеждайте по-внимателно, тя забравя къде живее.
— Та аз не отделям очи от нея! — отговори Тамара, невинно трепкайки с мигли. — Какво говорите…
Проверих и нея. Никакви способности на Различен. Обикновена млада жена. Даже по своему добра.
— Често ли пише писма? — попитах аз и леко се усмихнах.
Приемайки усмивката за разрешение, Тамара се заусмихва:
— Непрекъснато! И на Сталин, и на Брежнев… голяма откачалка, нали?
Не започнах да споря.
От всички кафенета и ресторанти, с които беше натъпкан „Ассол“, работеше само кафенето в супермаркета. Много мило кафенце — като тераса на втория етаж, надвиснала над касовите апарати. С прекрасен изглед към цялата търговска площ. Сигурно е хубаво да пиеш тук кафе преди приятната разходка за продукти, набелязвайки си маршрут за „шопинга“. Ама че ужасна дума, такъв чудовищен англицизъм, а се е впило в руския език като пиявица!
Там и хапнах, стараейки се да не се ужасявам от цените. После си взех двойно еспресо, купих пакет цигари — пуша доста рядко — и се опитах си представя, че съм детектив.
Кой е изпратил писмото?
Различният-предател или човекът — клиент на Различния?
Като че ли и на двамата това не беше необходимо. Ама напълно неизгодно! А версията с някой трети, опитващ се да предотврати инициацията, е твърде мелодраматична.
Мисли, главо, мисли! И по-объркани ситуации са възниквали. Има предател-Различен. Има и негов клиент. Писмото е изпратено в Патрулите и Инквизицията. Значи, най-вероятно, писмото е изпратено от Различен. Силен, умен, знаещ Различен.
Следва въпроса — защо?
Всъщност, отговор имаше. За да не се налага да извършва същата тази „инициация“. За да предаде клиента в нашите ръце и да не изпълни обещанието.
Значи въпросът не е в парите. По някакъв непонятен начин неизвестният „клиент“ е получил власт над Различния. Власт — страшна, абсолютна, позволяваща му да иска каквото му хрумне. Различния не може да признае, че някой човек има такава власт над него. И прави ход с коня…