Така-така-така!
Аз запалих цигара и отпих от кафето. Изтегнах се в мекото кресло.
Нещо започва да се очертава. По какъв начин Различен може да попадне в робство на човек? На обикновен човек, независимо колко е богат, влиятелен, умен…
Имаше само един вариант и той изобщо не ми харесваше. Нашият тайнствен Различен-предател може да се окаже в положението на златната рибка от приказката. Да даде на човека честна дума да изпълни всякакво негово желание. Та нали и рибката не е очаквала, че побърканата старица (между другото, за старицата — трябва да съобщя на Хесер, че съм намерил потенциална Различна) ще поиска да стане Морската Владетелка.
И точно тук се криеше основната неприятност.
И вампира, и върколака, и Тъмният маг могат да пренебрегнат дадената дума.
Ще обещаят, а после ще си вземат думите обратно. Че и гърлото му ще прегризат, ако човека започне да настоява за правата си.
Значи прибързаното обещание е дадено от Светъл маг!
Възможно ли е?
Възможно е.
Много лесно. Костя е прав, ние всички сме малко наивни. Лесно могат да ни подведат чрез човешките слабости, от чувство за вина, чрез всякаква романтика…
И така — предателя е в нашите редици. Той е дал дума, засега няма да изясняваме поради каква причина. Той е в капан. Ако откаже да изпълни обещанието си, Светлия маг ще се развъплъти…
Стоп! Отново любопитен момент. Аз мога да обещая на човек да изпълня „всичко, което поиска“. Но ако ме помоли за нещо неизпълнимо… ами… не знам какво по-точно, не за нещо трудно, противно или забранено, а именно неизпълнимо… например да угася слънцето или да превърна човек в Различен… Какво ще му отговоря? Че това е невъзможно. По никакъв начин. И ще бъда прав, и няма да имам никакво основание да се развъплътя. И на моя господар-човек ще му се наложи да се примири с това. Да поиска нещо друго… Пари, здраве, потресаваща сексуална привлекателност, късмет в борсовите игри, нюх към опасностите. Изобщо — обикновените човешки радости, които всеки силен Различен е способен да осигури.
Но Различния-предател се паникьосва! И то дотолкова, че насъсква към „господаря“ си и двата Патрула и Инквизицията! Той е притиснат в ъгъла, той се бои да не изчезне завинаги в Сумрака.
Значи — той наистина може да превърне човек в Различен! Значи — невъзможното е възможно. Има начин. Той не е всеобщо достояние, но го има… Изведнъж ми стана неприятно.
Предателят е някой от нашите най-стари и знаещи магове. Не е задължително да е маг извън категориите, не е задължително да заема много висок пост. Но — блъскан от живота и допуснат до най-големите тайни…
Неизвестно защо веднага си помислих за Семьон.
За Семьон, който знае такива неща, че на него, Светлия маг, поставят на тялото знака на Наказващият Огън. „Аз вече втори век живея…“ Може би. Друг кой?
Има много стари и опитни магове, които не работят в Патрула. Живеят си в Москва, гледат телевизия, пият си бирата, ходят на мачове… Но аз не ги познавам, ето къде е белята. Не искат те, мъдрите и оттеглили се от работата си, да се замесват в безкрайната война на Патрулите.
И при кого да отида за съвет? На кого да изложа своите ужасни догадки? На Хесер? На Олга? Та те, потенциално, също влизат в кръга на заподозрените.
Не, не вярвам, че те ще сгафят така. И мачканата от живота Олга, и хитрия Хесер, не ще и дума — не могат да се насадят по този начин, няма да дадат неизпълними обещания. Но и Семьон не би могъл! Не вярвам че мъдрият — в стария, народен смисъл на думата мъдър, — Семьон, така ще се изложи…
Значи някой друг от нашите е сбъркал. И как ли ще изглеждам, повдигайки такова обвинение? „Струва ми се, че е виновен някой от нас. От Светлите. Най-вероятно — Семьон. Или Олга. Или самият вие, Хесер…“
Как после ще ходя на работа? Как ще гледам приятелите си в очите?
Не, не мога да повдигам такива обвинения. Трябва да знам със сигурност.
Не знам защо, но ми беше неудобно да извикам келнерката. Отидох до бара и помолих да ми сварят още една чашка кафе. Опрях се на перилата и погледнах надолу.
А там открих моят нощен познат. Китаристът и колекционер на забавни тениски, щастливият притежател на голяма английска тоалетна чиния стоеше до открития басейн, пълен с живи омари. Лицето на Лас говореше за напрегнат размисъл. После той се ухили и забута количката си към касата. Аз се напрегнах.
Лас бавно сложи на движещата се лента скромните си покупки, сред които особено се открояваше бутилка чешки абсент. А преди да плати, каза:
— Знаете ли, там има един басейн, с омари…
Момичето на касата се усмихна, потвърждавайки с целия си вид, че басейн има, омарите плуват в него и чифт живи членестоноги идеално ще подхожда на абсента, млякото и замразените пелмени.