— Та така… — невъзмутимо продължи Лас. — Току-що видях как един омар се качи на гърба на друг, изпълзя навън и се скри под онези хладилници…
Момичето замига бързо. След минута на касата се появиха двама охранители и яка лелка-чистачка. Изслушвайки вестта за бягството, те се хвърлиха към хладилниците. Лас плати, поглеждайки към залата.
А гонитбата на несъществуващия омар беше в разгара си. Чистачката мушкаше с дръжката на метлата под хладилника, охранителите се суетяха наоколо, а аз дочух:
— Към мен, бутни го към мен! Вече почти го виждам!
С израз на тиха радост върху лицето си Лас се отправи към изхода.
— По-внимателно ръчкай, ще повредиш кожуха — няма да охлажда! — предупреждаваше охранителя.
Опитвайки се да изгоня от лицето си недостойната за един Светъл маг усмивка, аз си взех кафето от момичето. Не, такъв няма да тръгне да изрязва с ножички букви от вестник. Твърде скучно е.
Телефонът ми зазвъня.
— Привет, Светле. — казах аз в слушалката.
— Как върви работата, Антоне?
Този път тревогата в гласа й беше по-малко.
— Пия кафе. Пообщувах с колегите. От конкурентите фирми.
— Аха. — каза Светлана. — Юнак. Трябва ли ти моята помощ?
— Ама ти… не си на работа. — разстроено казах аз.
— Не ми пука! — моментално реагира Светлана. — За теб се притеснявам, не за Патрула!
— Засега няма нужда. — отвърнах аз. — Как е Надечка?
— Помага на мама да вари борш. — засмя се Светлана. — Така че обяда закъснява. Да я повикам ли?
— Ъхъ. — казах аз и се разположих до прозореца.
Но Надка не взе слушалката и не пожела да говори с татко.
На двегодишна възраст такова непокорство е нормално.
Аз си поговорих още малко със Светлана. Искаше ми се да я попитам, изчезнали ли са лошите й предчувствия, но се сдържах. По гласът й ставаше ясно, че са изчезнали.
Разговорът свърши, но не бързах да прибирам слушалката. Да звъня в офиса — не си струва. Ами ако поговоря с някой? Лице в лице?
Е, нали трябва да излизам в града, да срещам разни хора, да движа търговските си дела, да сключвам нови договори?
Набрах номера на Семьон.
Стига съм си играл на детектив. Светлите не лъжат своите.
За срещи — не съвсем делови, но не и съвсем лични — са подходящи малките кръчми, с най-много пет-шест маси. Някога в Москва нямаше такива. Щом е заведение за хранене, трябваше да е с помещение за добър гуляй.
Сега се появиха.
Това с нищо незабележимо кафе беше в самия център, в Солянка. Врата в стената, направо от улицата, пет маси, малък бар — в „Ассол“ даже баровите стойки в апартаментите бяха по-внушителни.
И в посетителите нямаше нищо особено. Това не беше от онези клубове по интереси, които обича да колекционира Хесер — тук се събират аквалангисти, там — крадци-рецидивисти.
Кухнята пък изобщо не претендираше за нищо. Два вида наливна бира, твърд алкохол, кренвирши от микровълновата печка и картофи от фритюрник. Ширпотреба.
Може би затова Семьон предложи да се срещнем тук? Той напълно пасваше на това кафене. Впрочем, и аз не се откроявах особено много…
Шумно издухвайки пяната от бирата — такова нещо съм виждал само в старите филми — Семьон сръбна от „Клингска златна“ и умиротворено ме погледна:
— Разказвай.
— Знаеш ли за кризиса? — направо хванах бика за рогата аз.
— За кой по-точно? — уточни Семьон.
— Кризиса с анонимните писма.
Семьон кимна. Даже уточни:
— Току-що оформих временната регистрация на пражкия ни гост.
— Ето какво си мисля. — въртейки халбата по чистата покривка, казах аз. — Този, който ги е изпратил, е Различен.
— Без съмнение. — каза Семьон. — Ти си пий бирата. Ако искаш, после ще те изтрезня.
— Не можеш, защитен съм.
Семьон примижа, гледайки към мен. И се съгласи, че да, защитен съм и не му е по силите да пробие непроницаемата за магии черупка, наложена, няма от кой друг да е, от самия Хесер.
— И така, — продължих аз. — ако изпращача е Различен, какво се опитва да постигне?
— Изолация или унищожаване на своя клиент-човек. — спокойно отвърна Семьон. — Явно прибързано е обещал да го направи Различен. И сега се дърпа.
Всичките ми героически умствени усилия се оказаха напразни. Неработещият пряко по задачата Семьон е стигнал до същите изводи сам-самичък.
— Това е Светъл Различен. — казах аз.
— Защо? — учуди се Семьон.
— Тъмният разполага с много други начини да се откаже от обещанието си.
Семьон помисли, подъвка картофче и каза, че да, явно е така. Но не би отхвърлил стопроцентово участието на Тъмните… Защото и Тъмните могат да дадат такава обвързваща клетва, че да не могат да се отметнат. Например — да се закълнат в Тъмнината10, да призоват за свидетел изначалната сила. След това няма измъкване.
10
В оригинала се използва думата „тьма“, която има значение, подобно на „темнота“, но със силно мистичен заряд (нещо като разликата между „дълбина“ и „дълбочина“). На много места обаче термина се използва само като обозначаване на Сила, обратна на Светлината. „Мрак“ е доста подходяща дума в българският език, но производните нямат същия смислов заряд („мрачен“ вместо „тъмен“) затова оставих думите „Тъмнина“ — за силата, „Тъмен“ — за адепт на тази сила. Бел.прев.