— Съгласен съм. — казах аз. — И все пак по-вероятно е да се е издънил някой от нашите.
Семьон кимна и отговори:
— Не съм аз.
Аз отклоних поглед.
— Не се връзвай толкова. — меланхолично каза Семьон. — Правилно разсъждаваш и правилно действаш. И ние можем да се издъним. И аз може да сгафя. Благодаря ти, че ме повика за разговор, а не хукна право към началството… Давам ти честна дума, Светъл маг Антон Городецки, че не съм изпращал онези писма и не знам кой е изпращача.
— Много се радвам. — честно казах аз.
— А пък аз как се радвам… — ухили се Семьон. — Ето какво ще ти кажа: провинилия се Различен е много нагъл. Не стига че вдигна под тревога Патрулите, ами и Инквизицията забърка. За това трябва или да нямаш грам мозък в главата, или много добре да си пресметнал всичко. В първия случай с него е свършено, във втория — ще се отърве. Залагам две към едно, че ще се отърве.
— Семьон, какво излиза — че може да се превърне човек в Различен? — попитах аз.
Честността е най-добрата политика.
— Не знам. — поклати глава Семьон. — По-рано смятах, че е невъзможно. Но, съдейки по последните събития — има някаква вратичка. Много тясна, много неприятна, но има.
— Защо неприятна? — хванах се аз за думите му.
— Защото иначе щяхме да я използваме. Например — колко добре щеше да е да направим президентът Различен! И не само президентът, а всички повече или по-малко влиятелни хора. Щеше да има приложение към Договора, определящ начина за инициация, щеше да съществува същото противопоставяне, но на друго ниво.
— А пък аз си мислех, че това е забранено. — признах си аз. — Срещнали се Висшите, договорили са се да не нарушават баланса… заплашили се един другиго с абсолютното оръжие…
— С какво? — замръзна Семьон.
— Ами, с абсолютното. Помниш ли, ти разказваше за термоядрените бомби с надпределна мощност? Едната при нас, другата — при американците… Сигурно нещо такова има и в магията…
Семьон се разсмя:
— Ти какво, Антоне! Няма такива бомби, това е фантастика, измислица! Учи повече физика! Съдържанието на тежка вода в океана е твърде малко за самоподдържаща се термоядрена реакция!
— А защо го разказваше тогава? — разстроих се аз.
— Ами малко ли глупости дрънкахме тогава. Не смятах, че ще ми повярваш…
— Ама си… — измърморих аз и отпих от бирата. — Между другото, после не можех да спя…
— Няма абсолютно оръжие, спи спокойно. — ухили се Семьон — Нито техническо, нито магическо. И ако допуснем, че все пак е възможно да инициираш обикновени хора, значи тази процедура е твърде трудна, гадна, със странични ефекти. Накратко — никой не иска да я използва. Нито ние, нито Тъмните.
— И ти не знаеш за такава процедура? — още един път уточних аз.
— Не зная. — Семьон се замисли. — Не, със сигурност не зная. Да се разкриеш пред някои хора, да им заповядваш, или, да кажем, да привличаш наемници — това се е случвало. Но такова нещо — да превърнеш нужния ти човек в Различен — не съм чувал никога.
Пак задънена улица.
Аз кимнах, гледайки мрачно към халбата си.
— Ти не се напъвай толкова. — посъветва ме Семьон. — Има два варианта: или Различния е глупак, или е много хитър. В първия случай ще го намерят или Тъмните, или Инквизицията. Във втория — няма да го намерят, но ще разберат кой е човека и ще го отучат да иска странни неща. Виж, такива случаи знам много…
— И какво да правя? — попитах аз. — Не споря, интересно е да живееш на такова забавно място. Още повече — със служебни пари…
— Ами живей си тогава. — спокойно каза Семьон. — Или гордостта ти се е разиграла? Искаш да изпревариш всички и да намериш предателя?
— Не обичам да зарязвам недовършени неща. — признах си аз.
Семьон се засмя:
— Аз вече сто години само това правя — зарязвам недовършени неща… Имаше, например, едно дело за прокълнат добитък на селянина Беспутнов в Костромска губерния. Ах, какво дело беше, Антоне! Загадка! Кълбо от интриги! Източника беше магически, но толкова хитро осъществен… чрез прехвърляне на проклятието през поле с коноп!
— Нима добитъка яде коноп? — неволно се заинтересувах аз.
— Че кой ще му даде? От конопа селянина направил въже. От въжето — камшик, да подкарва добитъка. През него е преминало проклятието. Хитра пакост — бавна, обмислена. И на сто версти11 наоколо няма нито един регистриран Различен! Заселих се аз в селото, започнах да търся злодея…