— Нима по-рано са работили така? — поразих се аз. — Заради някакъв добитък, някакъв селянин — да се внедрява патрулен?
Семьон се усмихна:
— Всякак работеха едно време. Синът на селянина беше Различен, той помоли да разследваме случая, че баща му едва не направи бесилка от това въже… Та така, заселих се аз, правих се на много затворен човек, с домакинство се обзаведох, даже започнах да набивам клинове под една вдовичка. А през това време търсех. И разбрах, че се натъквам на следите на древна вещица, много добре замаскирана и нерегистрирана в никой от Патрулите. Представяш ли си, каква интрига? Вещица, която беше на двеста-триста години! Имаше сили колкото маг първо ниво! И аз си играх на Нат Пинкертон… търсих… беше ми неудобно да викам на помощ висши магове. И малко по малко — появиха се следи, очерта се кръгът на заподозрените. Една от тях, между другото, беше онази същата вдовичка, с която се занимавах…
— И? — възторжено попитах аз. Нищо, че Семьон обича да послъгва, тази история явно беше истинска.
— И. — въздъхна Семьон. — Дойде метежа в Петроград. Революцията. Тогава, сам разбираш, на никой вече не му беше до хитрата вещица. Човешка кръв се лееше като река. Отзоваха ме. Исках да се върна, да потърся гадинката, но все нямах време. А после селцето изчезна, всички ги преселиха. Може би вещицата вече не е жива.
— Обидно. — казах аз.
Семьон кимна:
— И такива истории при мен — вагон и малка каручка. Така че не се напрягай толкова, не рови земята с нос.
— Ако беше Тъмен, — признах аз, — щях да реша, че отклоняваш подозрението от себе си.
Семьон само се усмихна.
— Не съм Тъмен, Антоне. И на теб това ти е ясно.
— И за инициацията на хора не знаеш нищо… — въздъхнах аз. — А пък аз толкова се надявах…
Семьон стана сериозен:
— Антоне, още едно нещо ще ти кажа. Момичето, което обичах повече от всичко на света, умря през двайсет и първа година. От старост.
Аз го погледнах — и не посмях да се усмихна. Семьон не се шегуваше.
— Само ако знаех как да я направя Различна… — прошепна Семьон, гледайки някъде в далечината. — Само ако знаех… Аз се разкрих пред нея. Аз направих всичко за нея. Тя никога не боледуваше. На седемдесет и три години изглеждаше сякаш е най-много на трийсет. Дори и в гладуващият Петроград не й липсваше нищо, от нейните документи червеноармейците губеха дар-слово… бях подписал мандат при Ленин. А своя век не можах да й дам. Не ни е по силите това. — Той мрачно ме погледна в очите: — Ако знаех как да инициирам Любов Петровна, никого нямаше да питам. През всичко бих минал. Сам щях да се развъплътя, но щях да я направя Различна…
Семьон се надигна и въздъхна:
— А сега, ако трябва да сме честни, ми е все едно. Може ли да се превръщат хората в различни, не може ли — изобщо не ме вълнува. И теб не би трябвало да те вълнува. Жена ти е Различна. Дъщеря ти е Различна. Толкова щастие, и всичкото на един човек? Дори Хесер не може да мечтае за такова.
Той излезе, а аз останах още малко, допивайки бирата си. Собственикът на кафенето — по съвместителство и келнер, и готвач, и барман — не поглеждаше към мен. Излизайки, Семьон постави около масата магическа завеса.
Ама какви ги върша всъщност?
Двама инквизитори ринат земята с нос. Талантливият вампир Костя се носи като прилеп около „Ассол“. Ще разберат, със сигурност ще разберат кой е пожелал да стане Различен. А изпратилият писмата или ще намерят, или не.
А мен какво ме засяга?
Жената, която обичам, е Различна. И още — тя доброволно се отказа от работата си в Патрула, от блестящата кариера на Велика Вълшебница. Само заради мен, идиотът. Та аз, заседналият завинаги на своето второ ниво, да не се комплексирам…
И Надечка е Различна! Няма да ми се налага да изпитвам ужасът на Различния, чийто деца порастват, остаряват и умират. Рано или късно ние ще разкрием пред Надка нейната природа. И тя ще поиска да стане Велика, няма спор. И ще стане Най-великата. Може би дори ще успее да промени този несъвършен свят към по-добро.
А аз си играя на някакви детски шпионски игри! Тормозя се как да изпълня заданието, вместо да отида вечерта при веселия съсед или да разпусна — само заради маскировката, разбира се — в казиното.
Аз станах, оставих пари на масата и излязох. След някой друг час завесата ще изчезне, стопанина ще види парите, празните халби и ще си спомни, че някакви невзрачни мъже са пили там бира.
Глава 5
Половин ден се занимавах с разни безсмислени, никому ненужни неща. Сигурно вампирът Костя би изкривил бледите си устни и би казал какво мисли за моята наивност…