Въпреки че при нас не беше прието да се иска почивен ден.
— Благодаря ти, шефе. — прочувствено казах аз. Отлепих се от фотьойла, оставих недочетената книга. Протегнах се.
И телефонът зазвъня отново.
Разбира се, Хесер може да позвъни и да каже „моля“. Но това вече наистина щеше да бъде палячовщина!
— Ало! — произнесох аз с много делови тон.
— Антоне, аз съм.
— Светле… — казах аз, сядайки обратно. И се напрегнах — гласът на Светлана не беше нормален. Тревожен. — Светле, какво става с Надя?
— Всичко е наред. — бързо отговори тя. — Не се притеснявай. По-добре ми кажи как е при теб?
Няколко секунди аз размишлявах. Не съм устройвал пиянски сборища, не съм водил жени в къщи, не съм се заринал с боклуци, даже съдовете мия…
После се сетих.
— Хесер се обади. Току-що.
— Какво иска? — бързо попита Светлана.
— Нищо особено. Помоли ме да отида на работа днес.
— Антоне, почувствах нещо. Нещо лошо. Ти съгласи ли се? Ще отидеш ли на работа?
— А защо не? В момента няма какво да правя.
На другия край на жицата (макар че какви ти жици при мобилните телефони?) Светлана мълчеше. После неохотно каза:
— Знаеш ли, като че ли ме бодна нещо в сърцето. Вярваш ли ми, че предчувствам беда?
Аз се усмихнах:
— Да, Велика.
— Антоне, бъди по-сериозен! — незабавно се разгорещи Светлана. Както всеки път, когато я наричах Велика. — Чуй ме… ако Хесер ти предложи нещо, откажи му.
— Светле, щом Хесер ме вика, значи иска да ми предложи нещо. Значи не му достига работна ръка. Каза, че всички са в отпуска…
— Пушечно месо не му достига. — отряза Светлана. — Антоне… добре, все едно няма да ме послушаш. Просто бъди внимателен.
— Светле, нали не мислиш сериозно, че Хесер смята да ме подведе? — внимателно казах аз. — Разбирам отношението ти към него…
— Бъди внимателен. — каза Светлана. — Заради нас. Става ли?
— Става. — обещах аз. — Аз винаги съм внимателен.
— Ще ти позвъня, ако почувствам още нещо. — каза Светлана. Като че ли малко се беше поуспокоила. — И ти ще се обадиш, нали? Дори и при най-малкото необичайно нещо — ще ми се обадиш. Нали?
— Ще ти се обадя.
Светлана помълча няколко секунди и преди да прекъсне връзката каза:
— Да беше се махнал от Патрула, Светъл маг трето ниво…
Някак подозрително леко завърши всичко — с дребна язвителна забележка… Макар че се бяхме разбрали да не обсъждаме тази тема. Отдавна се разбрахме — преди три години, когато Светлана напусна Нощния Патрул. И нито веднъж не нарушихме обещанието си. Разбира се, аз разказвах на жена си за работата… за онези неща, които ми се искаше да си спомням. И тя винаги слушаше с интерес. А сега — не се сдържа.
Нима наистина е почувствала нещо лошо?
В крайна сметка се приготвях дълго и неохотно. Сложих костюм, после се преоблякох в джинси и карирана риза, накрая изхвърлих всичко и се напъхах в шорти и черна тениска с надпис „Моят приятел изпадна в клинична смърт, но всичко, което ми донесе от онзи свят, бе тази тениска!“. Ще приличам на жизнерадостен немски турист, затова пък поне външно ще запазя отпускарско настроение пред Хесер…
И в крайна сметка излязох от къщи двадесет минути преди определения час. Наложи се да хващам такси, да проверявам линиите на вероятностите, след това да подсказвам на шофьора онези маршрути, по които нямаше задръствания.
Шофьора приемаше подсказките неохотно, с огромно съмнение.
Затова пък не закъснях.
Асансьорите не работеха — юначаги в сини гащеризони деловито товареха в тях хартиени чували с циментова смес. Тръгнах по стълбището и открих, че на втория етаж се извършва ремонт. Работниците облицоваха стените с гипсокартон, след тях се суетяха мазачи, запълващи шевовете. Едновременно с това монтираха окачен таван, зад който вече бяха скрити тръбите на климатиците.
Все пак настоял е на своето нашият завеждащ стопанската част, Виталий Маркович! Изнудил е шефа да се изръси за пълноценен ремонт. И дори пари е намерил отнякъде.
Поспрях се за миг и погледнах към работниците през Сумрака. Хора. Не Различни. Както и трябваше да се очаква. Само на един от мазачите, невзрачен на вид мъж, аурата му ми се стори подозрителна. Но след секунда разбрах, че просто е влюбен. В собствената си жена! Виж ти, не са свършили още добрите хора по света!