Но на мен ми трябваше просто дреболия. Информация за роднините. На първо място — за родителите.
Веднага отхвърлих тези, чийто родители бяха живи и здрави. В друга купчина слагах досиетата на онези, чийто родители са починали.
Най-много ме интересуваха израсналите в детски домове — такива имаше двама — и онези, при които в графата „баща“ или „майка“ имаше черта.
Такива бяха осем човека.
Наредих тези досиета пред себе си и започнах да ги изучавам по-внимателно.
Веднага отсях един, съдейки по досието — близък с криминалните кръгове. През последната година беше извън Русия и не възнамеряваше да се връща, независимо от молбите на правоохранителните структури.
После отсях двама от непълни семейства.
Единият се оказа слаб Тъмен маг, който случайно познавах от някакво дребно дело. Сега сигурно Тъмните го разследват. И след като не са намерили нищо, значи човекът няма нищо общо.
Вторият беше доста известен естраден изпълнител, за който знаех, също съвсем случайно, че вече от три месеца е на задгранично турне — САЩ, Германия, Израел. Сигурно припечелва за ремонт.
Останаха седмина. Хубаво число. За момента можем да се съсредоточим върху него.
Аз отворих папките и се зачетох по-внимателно. Две жени, петима мъже… Кой от тях може да ме заинтригува?
„Хлопов, Роман Лвович, 42 год., бизнесмен…“ Лицето не предизвиква у мен никакви асоциации. Може би е той? Може би…
„Комаренко, Андрей Иванович, 31 год., бизнесмен…“ О, какво волево лице! И доста млад… Той ли е? Може би… Не, невъзможно! Аз затворих досието на бизнесмена Комаренко. Човек, който на тридесет години жертва такива сериозни суми за строителство на храмове и изобщо се отличава с „повишена религиозност“, няма да поиска да стане Различен.
„Равенбах, Тимур Борисович, 61 год., бизнесмен…“ Доста младолик за годините си. И волевият юноша Андрей Иванович при среща с Тимур Борисович би навел срамежливо поглед. Даже лицето му ми е познато, дали по телевизора съм го виждал, дали…
Аз оставих папката. Ръцете ми се изпотиха. По гръбнака ми премина тръпка.
Не, не от телевизията, или по-точно — не само от телевизията познавам това лице…
Не може да бъде!
— Не може да бъде! — повторих аз мислите си на глас. Сипах си коняк и го изпих на екс. Погледнах лицето на Тимур Борисович — спокойно, умно, с леко източни черти.
Не може да бъде.
Аз отворих папката и се зачетох. Роден в Ташкент. Баща… неизвестен. Майка… починала в самия край на войната, когато малкия Тимур е бил на пет години. Израснал в детски дом. Завършил е строителен техникум, после — строителен институт. Издигал се по комсомолска линия. Някак се изхитрил да не постъпва в партията. Създал е една от първите в СССР строителна кооперация, впрочем, строил е малко, повече е търгувал с вносен санитарен фаянс и техника. Преместил се в Москва… основал е фирма… занимавал се с политика… не е бил, не е членувал, не е вербуван… жена, развод, втора жена…
Аз намерих човекът-клиент.
А най-ужасното беше това, че едновременно с това открих и предателя-Различен.
И тази находка беше толкова неочаквана, че сякаш рушеше самото мироздание.
— Как сте могли… — укорително казах аз. — Как сте могли… шефе…
Защото ако подмладим Тимур Борисович с десетина-петнайсет години, той ще стане точно копие на Хесер, за света — Борис Игнатиевич, който преди шейсет години е бил в онези места… Ташкент, Самарканд и останалата много средна Азия…
Повече от всичко дори ме порази не грешката на шефа. Хесер — престъпник? Това беше толкова невероятно, че дори не предизвикваше емоции.
Потресе ме колко лесно е хлътнал Хесер.
Излиза, че преди шейсет години на Хесер се е родил син — в далечния Узбекистан. После на Хесер са предложили работа в Москва. А майката на детето, обикновена жена, е умряла през военните години. И малкото човече Тимур, чийто баща е бил Велик маг, попаднал в детски дом…
Случва се. Хесер може и да не знае за съществуването на Тимур. А може и да знае, но по някаква причина да не се меси в съдбата му. Но нещо е трепнало в старчето, трогнал се, срещнал се с остарелия си син, и му дал прибързано обещание…
И точно това е удивителното!
Хесер вече стотици, хиляди години се занимава с интриги. Всяка произнесена от него дума си тежи на мястото. И така да се издъни?
Невероятно.
Но факт.
Не трябва да си специалист по физиономика, за да откриеш, че Тимур Борисович и Борис Игнатиевич са близки роднини. Дори и да си замълча — и Тъмните ще разберат това. Или инквизиторите. Ще притиснат възрастният бизнесмен… а и защо да го притискат? Ние не сме злобни рекетьори. Ние сме Различни. Ще погледне Витезслав в очите му или Завулон ще щракне с пръсти — и Тимур Борисович ще започне да разказва всичко, като на изповед.