— А не онези, които са в храстите? — попитаха ме с откровена ирония в гласа.
Аз погледнах в краката си. Ама че проклето многопозиционно осветление… тук дори и сенки нямаше!
Протягайки ръка към вратата, аз се изхитрих да забележа слаба сянка върху розовото дърво, с което беше облицована бронираната стомана.
И издърпах сянката към себе си.
Ръката ми пропадна в Сумрака, а след нея — и аз самият.
Светът се преобрази. Избледня, посивя. Надвисна глуха тишина, само едва чуто звънеше електронният сигнал в шпионката и комутатора.
Аз бях в Сумрака, в онзи странен свят, към който само Различните знаят пътя. В света, откъдето произлиза нашата сила.
Бледите сенки на напрегнатите бодигардове — над главите им тлееше тревожна алена аура — ги виждах дори през вратата. И сега можех да се присегна мислено, да издам заповед — и щяха да ми отворят.
Но аз предпочетох да мина през вратата.
Охраната наистина беше разтревожена — в ръката на единия имаше пистолет, а вторият бавно-бавно посягаше към кобура.
Аз докоснах бодигардовете, прекарах палец по здравите им чела. Спете, спете, спете… Вие сте много уморени. Трябва незабавно да легнете и да поспите. И да спите най-малко един час. Много дълбоко. И да сънувате хубави сънища.
Единият бодигард незабавно омекна, а другия се съпротивляваше около секунда. Ще трябва после да го проверя за Различен, какво ли не се случва…
После излязох от Сумрака. Светът придоби цвят и се забърза. Отнякъде се чуваше музика.
Бодигардовете падаха като стълбове към скъпия персийски килим, застлан до самата врата. Някак успях да хвана и двамата и да ги положа достатъчно внимателно на пода.
А после тръгнах към звука, към минорното пеене на цигулката.
Виж, този апартамент беше ремонтиран както трябва! Всичко сияеше, всичко беше обмислено и хармонично, явно тук беше поработил дизайнер, и то от най-добрите. Тук стопанина и един пирон не е забил. А сигурно и пожелания не е изказвал. Просто… мучал е одобрително или недоволно, разглеждайки цветните ескизи, после е мушнал пръст в няколко картинки — и за половин година е забравил за апартамента.
Тимур Борисович, както се оказа, е дошъл в „Ассол“, за да се поглези в джакузито. При това в истинско „Джакузи“, а не в хидромасажна вана от по-малко знаменита фирма. От бълбукащата вода стърчеше само физиономията му, до болка приличаща на Хесер. Скъпият костюм беше небрежно хвърлен на облегалката на креслото — в тази баня имаше място и за кресло, и за малка масичка, и за сауна, и за това същото джакузи, приличащо на малък басейн.
Все пак гените са голяма работа! Синът на Хесер не можеше да стане Различен, но и в човешкото си съществуване вкусваше от всички възможни блага.
Когато влязох, ориентирах се кое какво е и се приближих до ваната, Тимур Борисович ме погледна и се намръщи. Но не направи никакви резки движения.
— Охраната ви спи. — казах аз. — Предполагам, че имате под ръка алармен бутон или пистолет. Няма смисъл да ги използвате, няма да ви помогне.
— Няма никакъв алармен бутон. — изръмжа Тимур Борисович и гласът му до болка ми напомни за гласа на Хесер. — Не съм параноик… А вие сигурно сте Различен?
Така… Явно ще пишем чистосърдечно признание…
Аз се усмихнах:
— Различен съм. Колко е хубаво, че няма нужда от дълги обяснения.
Тимур Борисович възмутено изсумтя. Попита:
— Аз какво, да излизам ли? Или може и така да поговорим?
— Може и така. — съгласих се аз. — Ще разрешите ли?
Чедото на Великия маг кимна, аз преместих креслото и седнах, безжалостно мачкайки скъпият му костюм. Казах:
— Знаете ли защо съм тук?
— Не приличате на вампир. — каза Тимур Борисович. — Маг, вероятно? Светъл?
Аз кимнах.
— Дошли сте да ме инициирате. — реши Тимур Борисович. — А толкова трудно ли ви беше да се обадите предварително?
Ох, беда…
Все пак той нищо не разбира.
— Кой ви е обещал инициация? — рязко попитах аз.
Тимур Борисович се намръщи.
— Така… се случи. Защо сте дошли?
— Водя разследване за несанкционирано разгласяване на секретна информация. — казах аз.
— Но сте Различен? Нали не сте от ГБ12? — разтревожи се Тимур Борисович.
— За ваше огромно съжаление, не съм от държавната безопасност. Разкажете ми абсолютно честно, кой и кога ви обеща инициация?
— Лъжата ще я почувствате. — спокойно каза Тимур Борисович.
— Разбира се.
— Господи, исках поне два часа да прекарам на спокойствие! — с болка в гласа възкликна Тимур Борисович. — Тук проблеми, там проблеми… влизам във ваната — влиза сериозен млад човек и иска обяснения!