Аз чаках. Не започнах да уточнявам, че не съм човек.
— Преди седмица с мен се срещна… — Тимур Борисович се поколеба. — при доста странни обстоятелства, един господин…
— Как изглеждаше? — попитах аз. — Не го описвайте, просто си го представете мислено.
В погледът на Тимур Борисович се появи любопитство. Той се втренчи в мен.
— Какво? — объркано казах аз. Имаше от какво да се смутя!
Ако вярвам на мисления образ, който възникна в съзнанието на бизнесмена (а нямах основания да не му вярвам), то с него бе разговарял забравения сега, но много известен в миналото киноактьор Олег Стриженов.
— Олег Стриженов. — Тимур Борисович изсумтя. — Млад и красив. Аз вече реших, че полудявам. Но той ми каза, че това е само маскировка… маска…
Ето каква била работата. На Хесер все пак му е стигнал умът да се маскира. Какво пък… това ни дава допълнителни шансове! Аз се ободрих. Казах:
— Продължавайте. Какво стана после?
— Този върколак13, — неволно бъркайки термините, каза Тимур Борисович, — много ми помогна в една работа. Забърках се в една отвратителна история… съвсем случайно. Ако не ми бяха казали някои неща — сега нямаше да лежа тук.
— Тоест, помогнали са ви? — уточних аз.
— И още как. — кимна Тимур Борисович. — Разбира се, аз се заинтересувах. И някак разговорът ни потръгна… по-задушевно. И стария Ташкент си припомнихме, за старите филми поговорихме… После този същия неистински Стриженов ми разказа за Различните. Каза, че ми е роднина. И затова с удоволствие ще направи за мен всичко, което поискам. Просто така, без всякакви ответни любезности.
— И? — подканих го аз.
— Аз не съм идиот. — сви рамене Тимур Борисович. — От златната рибка трябва да се искат не три желания, а всемогъщество. Или, в краен случай, басейн със златни рибки. Аз го помолих да направи и мен Различен. Тогава „Стриженов“ започна да увърта, да го усуква. Демек, това не може да стане. Но аз чувствах — лъже! Може! И го помолих да се постарае и все пак да ме направи Различен…
Той не лъжеше. В нито една дума. Само малко не се доизказваше.
— Никой не може да ви направи Различен. — обясних аз. — Вие сте обикновен човек. Извинявайте, но не можете да станете Различен.
Тимур Борисович отново изсумтя.
— Това е… е, ако така е по-ясно — това е в гените. — обясних аз. — Тимур Борисович, а вие разбирахте ли, че по някаква причина вашият събеседник е попаднал в капан? Че погрешно е формулирал фразата си и в крайна сметка е обещал да направи за вас невъзможното?
Тук вече моят самоуверен събеседник замълча.
— Разбирали сте. — казах аз. — Виждам, че сте разбирали. И въпреки всичко сте искали!
— Нали ви казвам — може да се направи! — повиши глас Тимур Борисович. — Чувствам го! Чувствам не по-зле от вас кога ме лъжат! И не съм заплашвал, само молех!
— Най-вероятно при вас е идвал баща ви. — казах аз. — Разбирате ли?
Тимур Борисович се вцепени в бълбукащото си джакузи.
— Той наистина е искал да ви помогне. — продължих аз. — Но това не му е по силите. А вашето искане го убива — в буквалния смисъл на думата. Разбирате ли?
Тимур Борисович поклати глава.
— Той е дал твърде неясно обещание. — поясних аз. — И вие сте се хванали за думите му. Ако не изпълни даденото обещание — ще умре. Разбирате ли?
— Такива ли са ви правилата?
— Това е приложение към Силата. — изсумтях аз. — Е, поне за Светлите.
— Къде е бил досега, татенцето… — с неподправено тъжна интонация каза Тимур Борисович. — Той и досега е млад, нали? Защо е дошъл сега, когато внуците ми вече се изпожениха?
— Повярвайте ми, не е могъл. — отвърнах аз. — И най-вероятно не е знаел за вас. Така се е получило. Но сега го убивате. Родният си баща.
Тимур Борисович мълчеше.
А аз тържествувах. Защото този разположил се в джакузито си бизнесмен не беше чак толкова завършен мръсник. И думата „баща“ за него, израсналия на Изток, означаваше много.
Независимо от всичко.
— Предайте му, че оттеглям своята… молба… — измърмори Тимур Борисович. — Като не иска… майната му… Можеше просто да дойде, да каже как стоят нещата. Нямаше защо да изпраща сътрудниците си.
— Сигурен ли сте, че съм негов сътрудник? — полюбопитствах аз.
— Сигурен съм. Не знам кой е той, моят татко, но не е някоя дребна риба във вашите Патрули.
Получи се! Свалих надвисналият над Хесер дамоклев меч! А дали не ме изпрати точно затова тук, в „Ассол“? Знаел е, че ще успея?
— Тимур Борисович, имам още една молба. — продължих да кова още горещото желязо. — Ще трябва за известно време да изчезнете от града. Някои обстоятелства станаха известни… по следите ви вървят и други Различни. В това число и Тъмните. И вие ще имате неприятности, и… и вашият баща.