Тимур Борисович рязко седна във ваната. Попита:
— И какво още ще наредите да правя?
— Мога да ви наредя. — обясних аз. — Толкова лесно, колкото и на охраната ви. И даже без панталони ще хукнете към летището. Но ви моля, Тимур Борисович. Вече направихте добро дело, като се съгласихте да оттеглите исканията си. Направете и следващата стъпка. Моля ви.
— Вие разбирате ли какво впечатление ще остави бизнесмен, който внезапно изчезва незнайно къде?
— Досещам се.
Тимур Борисович изхъмка и някак изведнъж остаря. Стана ми неудобно. Но чаках.
— Бих искал да си поговоря… с него.
— Мисля, че няма проблем. — незабавно се съгласих аз. — Но първо трябва да изчезнете.
— Обърнете се. — измърмори Тимур Борисович.
Аз послушно се обърнах. Неизвестно защо не вярвах, че ще получа по темето тежка никелирана сапуниера.
И това с нищо не обосновано доверие ме спаси.
Защото погледнах към стената през Сумрака — да се уверя, че охраната спи мирно до входа. И видях бърза сянка — твърде бърза за човек.
Освен това сянката минаваше през стените. Не с обичайната крачка на Различен, а с плъзгащата походка на вампир.
Когато Костя влезе в банята, вече бях успял да закача на лицето си спокойно и насмешливо изражение. Както подобава на Светъл патрулен, изпреварил Тъмния.
— Ти. — каза Костя.
В Сумрака от тялото му се вдигаше лека пара. Всъщност вампирите изглеждат другояче в сумрачния свят, но в Костя бе останало много от човека. Удивително за висш вампир.
— Разбира се. — казах аз. Звуците сякаш потъваха в мокра вата. — Защо си дошъл тук?
Костя се поколеба, но отговори честно:
— Почувствах, че използваш Силата. Значи си намерил нещо… някой.
Той погледна към Тимур Борисович. Попита:
— Това ли е шантажистът?
Вече нямаше смисъл да лъжа. И да крия бизнесмена — също.
— Това е. — казах аз. — Принудих го да се откаже от искането си.
— Как?
— Излъгах го, че родният му баща прибързано му е обещал да го направи различен. И сега го грозят сериозни неприятност… така че той се засрами и се отказа от искането.
Костя се намръщи.
— А сега възнамерявам да го изпратя някъде по-надалеч. — вдъхновено лъжех аз. — Нека се засели някъде в Доминиканската Република.
— Това е само половината от разследването. — мрачно каза Костя. — Струва ми се, че вие, Светлите, криете някой от своите.
— „Ние“ или „аз“?
— Ти. Да намериш човека — това не е най-важното. Трябва ни онзи, който е проговорил. Който му е обещал инициация.
— Та той не знае нищо! — възмутих се аз. — Проверих му паметта, всичко е чисто. Предателя е идвал с образа на киноактьор от миналия век. И никакви следи не е оставил.
— Ще видим. — реши Костя. — Нека си обуе панталоните и ще го взема със себе си.
Ето това вече беше наглост!
— Аз го намерих, затова ще дойде с мен! — излаях аз.
— А на мен ми се струва, че възнамеряваше да скриеш уликите. — тихо, но заплашително каза Костя.
Зад гърба ни старецът бавно се бършеше, не подозирайки за разговора, който водехме в сумрака. А ние се пронизвахме един другиго с погледи и никой не искаше да отстъпи.
— Той ще дойде с мен. — повторих аз.
— Ще се бием ли? — почти весело попита Костя.
С едно плъзгащо движение той се озова до мен и изпитателно ме погледна в очите. В сумрака зениците му светеха с червен огън.
Та той иска тази схватка!
Вече много години я иска! За да се убеди окончателно — истината е на страната на висшия вампир Константин, а не на наивния юноша Костя, мечтаещ да се избави от проклятието и отново да стане човек…
— Ще те унищожа. — прошепнах аз.
Костя само се усмихна:
— Ще проверим ли?
Аз погледнах в краката си. Сянката беше едва видима, но аз я повдигнах и се плъзнах в следващият слой на Сумрака. Там, където стените на сградата едва се разпознаваха в мъглата, а пространството се запълваше от ниско, тревожно бучене.
На тази печеливша позиция останах само за миг.
Костя се появи на втория слой на Сумрака незабавно след мен. Сега вече беше силно изменен — лицето му приличаше на покрит с кожа череп, очите му хлътнаха, ушите му се изостриха и удължиха.
— Аз научих много неща. — прошепна Костя. — Е, с кой ще тръгне заподозреният?
И тогава се раздаде чужд глас:
— Имам предложение, което ще устрои всички.
В сивата мъгла се материализира Витезслав. Неговото тяло също беше изменено и вдигаше пара като сух лед на слънце. Аз трепнах — пражкият вампир се появи от третия слой на Сумрака, който още бе недостъпен за мен. Каква ли е силата му?