— Няма проблеми. — хладно отвърна Витезслав. — Едгар…
Бившият Тъмен маг предано го погледна в очите.
— Досието на този… — Витезслав кимна към Тимур Борисович, който лениво връзваше вратовръзката си. — Най-вероятно е долу, в службата по безопасност.
Едгар изчезна — за икономия на време е хукнал за досието през Сумрака.
А след миг в банята се появи Хесер.
Само че не излезе от портала, а до него, стъпвайки спокойно на мраморните плочки по пода.
— Съвсем остарях. — въздъхна той. — Не уцелих вратата…
Той погледна към Витезслав и се разля в усмивка.
— Каква среща! Защо не мина да ме видиш?
— Работа. — късо отвърна Витезслав. — Предполагам, че трябва колкото се може по-бързо да решим възникналите въпроси…
— Твърде дълго стоиш в канцеларии. — въздъхна Хесер. — Истински бюрократ ще станеш… И така, какво имаме тук?
— Ето го… — вметнах аз.
Хесер одобрително ми се усмихна и погледна към Тимур Борисович.
Надвисна тишина. Затихна и Костя, завършвайки своя беззвучен разговор със Завулон — той не бързаше да се появява. Витезслав сякаш се бе вкаменил. А пък аз се опитвах да не дишам.
— Любопитно. — произнесе Хесер. Приближи се към Тимур Борисович, който безучастно гледаше пред себе си, докосна го с ръка. Въздъхна: — Ай-ай-ай…
— Познавате ли този човек, Пресветли Хесер? — попита Витезслав?
Хесер се обърна към него с израз на дълбока печал върху лицето си. Горчиво попита:
— Ти какво, съвсем ли си изгуби усета? Та това е моя кръв, Витезслав! Това е мой син!
— Нима? — иронично попита Витезслав.
Хесер повече не му обръщаше внимание. Прегърна стареца, който по човешките мерки можеше да му е баща. Ласкаво го галеше по рамото и шептеше:
— Къде си бил през всичките тези години, момче… Ето как се случи да се срещнем… А казваха — не оживя… казваха — дифтерия14…
— Моите искрени поздравления, Хесер. — каза Витезслав. — Но бих искал да получа обяснения!
В банята отново се появи Едгар. Изпотен, с папка в ръка. Продължавайки да прегръща своя възрастен син, Хесер отговори:
— Проста история, Витезслав. Преди войната работих в Узбекистан. Самарканд, Бухара, Ташкент… Бях женен. Отзоваха ме в Москва. Знаех, че ми се е родил син, но не го бях виждал. Не ми беше до това… заради войната. После майката на момчето умря. А следите му се загубиха.
— И даже ти не си могъл да го намериш? — недоверчиво попита Витезслав.
— Даже аз. От документите излизаше, че е умрял. От дифтерия…
— Мексикански сериал! — не издържа Едгар. — Пресветли Хесер, вие твърдите, че не сте се срещали с този човек?
— Нито веднъж. — печално каза Хесер.
— Не сте разговаряли с него, не сте му предлагали, нарушавайки всички правила, да стане Различен? — не се отказваше Едгар.
Хесер погледна иронично мага.
— Вие ли не знаете, уважаеми инквизиторе, че човек не може да стане Различен!
— Отговорете на въпроса! — полу-помоли, полу-заповяда Едгар.
— Никога не съм го виждал, никога не съм говорил с него и нищо не съм му обещавал. Не съм изпращал писмата в Патрулите и Инквизицията! И не съм молил никого да се среща с него или да изпраща тези писма! Светлината е свидетел на думите ми! — отчетливо произнесе Хесер. Протегна ръка — и на дланта му за миг разцъфна бял огън. — Поставяте под съмнение думите ми? Твърдите, че аз съм предателят?
Той изглеждаше по-висок, сякаш в него се бе разгънала някаква пружина. С погледът на Хесер вече можеше да се забиват пирони.
— Предявявате ми обвинение ли? — повишавайки глас, продължи Хесер. — Ти ли, Едгар? Или ти, Витезславе?
Костя не успя да се отдръпне навреме и получи своята порция изпепеляващ поглед:
— Или ти, момченце-вампирче?
На мен самият ми се прииска да се скрия. Но в дълбините на душата си се смеех с пълно гърло. Хесер измами всички! Не разбирах как, но ги измами!
— Ние дори не смеем да предположим такова нещо, Пресветли Хесер. — Витезслав първи склони глава. — Едгар, вашите въпроси бяха формулирани некоректно!
— Вината е моя. — посърна Едгар. — Извинете, Пресветли Хесер. Дълбоко се разкайвам.
Костя панически се оглеждаше. Чакаше Завулон? Не, по-скоро не. Точно обратното, мечтаеше ръководителят на Тъмните да не се появи и да не попадне при раздаването на насмешки.
А Завулон няма да се появи, осъзнах аз. Европейският вампир, независимо от цялата си сила и вековна мъдрост, нямащ опит в задкулисните интриги, можеше да падне в капана. А Завулон веднага е разбрал — Хесер няма да се издъни толкова глупаво.
— Вие сте нападнали сина ми. — печално каза Хесер. — Кой му е наложил безволие? Ти ли, Константине?
14
Дифтерия, дифтерит. — Остра инфекциозна болест, предимно детска. Поразява гърлото и отравя организма. Бел.прев.