— Не си е работа… — съгласи се Хесер. Не знаех дали Великият маг има деца — такава информация не се доверява дори на своите. Най-вероятно има. Сигурно е способен да изпитва нещо като бащински чувства. — Антоне, ти ли се обади на Светлана?
— Не. — поклатих глава аз. — Тя ли ви позвъни?
Хесер кимна. И изведнъж черупката му се пропука — той удари с юмрук по бюрото и изръмжа:
— Ама тя какво си въобразява? Първо дезертира от Патрула…
— Хесер, всички имаме право да напуснем. — вмъкнах аз.
Но Хесер дори не помисли да се извинява.
— Дезертира! Вълшебница от нейното ниво не принадлежи на себе си! Няма право да принадлежи! Ако… ако се нарича Светла… После — възпитава дъщеря си като човек!
— Надя е човек. — казах аз, чувствайки, че също кипвам. — Дали ще стане Различна — това самата тя ще реши… Пресветли Хесер!
Шефът разбра, че сега и аз съм вбесен. И смени тона:
— Добре. Ваше право. Бягайте от борбата, съсипвайте съдбата на момиченцето… Както желаете! Но откъде тази ненавист?
— Какво каза Светлана? — попитах аз.
Хесер въздъхна:
— Твоята жена ми се обади по телефона. На номер, който няма право да знае…
— Значи не го знае. — вметнах аз.
— И каза, че възнамерявам да те убия! Че замислям дългосрочен план за твоето физическо отстраняване!
Цяла секунда гледах в очите на шефа. После се засмях.
— Смешно ли ти е? — с мъка в гласа си попита Хесер. — Наистина ли е смешно?
— Хесер… — с големи усилия подтиснах смеха си. — Извинете. Може ли да говоря откровено?
— Ако обичаш…
— Вие сте най-големият интригант от всички, които познавам. По-опитен и от Завулон. Макиавели в сравнение с вас е просто пале…
— Напразно недооценяваш Макиавели. — промърмори Хесер. — Така, разбрах, аз съм интригант. После?
— После — сигурен съм, че не смятате да ме убивате. В критична ситуация може би ще ме пожертвате. Заради спасението на далеч повече хора или Светли Различни. Но просто така… да планирате… да интригантствате… Не вярвам.
— Благодаря, зарадва ме. — кимна Хесер. Успях ли да го уязвя, или не — не стана ясно. — Тогава какво й е влязло в главата на Светлана? Антоне, извинявай… — Хесер изведнъж се заколеба и даже отклони поглед. — Не чакате ли дете? Още едно?
Аз се задавих. Заклатих глава:
— Не… като че ли не… не, тя би ми казала!
— Понякога жените оглупяват, когато чакат дете. — измърмори Хесер и отново започна да рови в стъкълцата си. — Започват навсякъде да виждат опасност — за децата, за съпруга, за себе си… Или може би в момента й е… — но тук Великия маг съвсем се смути и сам се прекъсна: — Глупости… забрави. Иди при жена си на село, поиграй с дъщеря си, пийни прясно мляко…
— Утре отпуската ми свършва. — напомних аз. Ох, нещо не беше в ред! — А разбрах, че още днес ми предстои работа?
Хесер се опули:
— Антоне! Каква работа? Светлана петнайсет минути ми крещя! Ако беше Тъмна, сега над мен щеше да виси инферно! Край, работата се отменя. Удължавам ти отпуската с една седмица — заминавай при жена си, на село!
При нас, в московското отделение, казват: „Три неща не може да направи Светлия Различен: да уреди семейния си живот, да осигури щастие и мир за цялата Земя и да получи отпуск от Хесер“.
От лични си живот, ако трябва да съм честен, съм доволен. А сега получих и една седмица отпуск.
Може би мирът и щастието за цялата Земя вече настъпваха?
— Не се ли радваш? — попита Хесер?
— Радвам се. — признах си аз.
Не, перспективата да плевя лехите под бдителния поглед на тъщата изобщо не ме вдъхновяваше. Затова пък — Светлана и Надя. Надя, Наденка, Надюшка. Чудо мое двугодишно. Човек, човече… Потенциално — Различна с Велика сила. Толкова Велика, че самият Хесер не може и за подметки да й служи. Представих си каишките на Надините сандалки, към които вместо подметки е закован Великия Светъл маг Хесер и се ухилих.
— Иди в счетоводството, да ти дадат премия. — продължаваше Хесер, без да подозира на какви мислени издевателства го подлагах. — Сам си измисли формулировката. Нещо там… за дългогодишна добросъвестна работа…
— Хесер, каква беше работата? — попитах аз.
Хесер замълча и започна да ме пронизва с поглед. Не успя и каза:
— Когато ти разкажа всичко, ще се обадиш на Светлана. Направо оттук. И ще я попиташ — да се съгласиш ли, или не. Става ли? И за отпуската ще й кажеш.
— Какво се е случило?
Вместо отговор Хесер отвори чекмеджето, извади оттам черна кожена папка и ми я подаде. От папката осезаемо лъхаше на магия — тежка, бойна.
— Отваряй спокойно, има допуск за тебе… — измърмори Хесер.
Отворих папката — неоторизиран Различен или човек на мое място щяха да се превърнат в купчина пепел. В папката имаше писмо. Един-единствен плик.