Адреса на нашия офис беше от внимателно залепени букви от вестници.
Обратен адрес, разбира се, нямаше.
— Буквите са изрязани от три вестника. — каза Хесер. — „Правда“, „Комерсант“ и „Аргументи и факти“.
— Оригинално. — признах аз. — Може ли да го отворя?
— Отваряй, отваряй. Криминалистите каквото можаха, вече направиха. Няма отпечатъци, лепилото е китайско производство и се продава във всяка будка на „СъюзПечат“…
— А хартията е тоалетна! — възторжено възкликнах аз, вадейки листа от плика. — Поне чиста ли е?
— За съжаление. — кимна Хесер. — Ни най-малка следа от органични вещества. Обикновен евтин пипифакс. Нарича се „Петдесет и четири метра“.
На парчето тоалетна хартия, небрежно скъсано по перфорацията, текста беше подреден със същите разнокалибрени букви. Или по-точно — с цели думи, само окончанията понякога са подбирани отделно, без всякакво уважение към шрифта:
„На НОЩния ПАТРУЛ сигурно ЩЕ Е ИНТЕРЕСНО, че ЕДИН Различен е РАЗКРил на един човек цялата истина за РАЗЛИчните и сега възнамерява да направи ТОЗИ ЧОВЕК РАЗЛИЧЕН. доброЖЕЛАТЕл.“
Бих се засмял. Но, неизвестно защо, не ми се искаше. Вместо това проницателно отбелязах:
— Нощния Патрул — написано е с цели букви… само окончанието са сменили.
— Имаше такава статия в „Аргументи и факти“. — поясни Хесер. — За пожарът в телевизионната кула. Казваше се „НОЩЕН ПАТРУЛ НА КУЛАТА ОСТАНКИНО“.
— Оригинално. — съгласих се аз. От споменаването на кулата леко ме втресе. Не беше много весело времето тогава… и приключенията не бяха весели. Цял живот ще ме преследва лицето на Тъмния Различен, когото хвърлих от кулата през Сумрака…
— Не се разкисвай, Антоне. Ти постъпи правилно. — каза Хесер. — Да се върнем към работата.
— Да се върнем, Борис Игнатиевич. — отговорих аз със старото, „цивилно“ име на шефа. — Това какво е, сериозно ли е?
Хесер сви рамене:
— От писмото няма дори полъх от магия. Или го е съчинявал човек, или способен Различен, умеещ да заличава следите си. Ако е човек… значи истината наистина е разкрита. Ако е Различен… то това е напълно безотговорна провокация.
— И никакви следи? — още един път уточних аз.
— Никакви. Единствената следа е пощенското клеймо. — Хесер се намръщи. — Но тук силно мирише на провокация…
— Какво, да не би да са го изпратили от Кремъл? — развеселих се аз.
— Почти. Кутията, в която е пуснато писмото, се намира на територията на жилищен комплекс „Ассол“.
Високите сгради с червени покриви — другаря Сталин би ги одобрил, без съмнение — вече ги бях виждал. Но само отстрани.
— Там не може да се влезе просто ей така?
— Не може. — кимна Хесер. — Така че, изпращайки писмото от „Ассол“, след всичките хитрини с хартията, лепилото и буквите, неизвестният или е направил груб пропуск…
Аз поклатих глава.
— Или ни навежда на лъжлива следа… — тук Хесер направи пауза, бдително наблюдавайки реакцията ми.
Аз помислих. И отново поклатих глава.
— Много е наивно. Не.
— Или „доброжелателя“, — Хесер произнесе последната дума с явен сарказъм, — наистина иска да ни даде следа.
— Защо?
— Той е изпратил писмото по някаква причина. — напомни Хесер. — Както разбираш, Антоне, ние не можем да не реагираме на това писмо. Ще изхождаме от най-лошия вариант — съществува Различен-предател, способен да разкрие на човечеството тайната за нашето съществуване.
— Че кой ще му повярва?
— На човек — няма да повярват. Обаче Различния може да демонстрира своите умения.
Хесер беше прав, разбира се. Но изобщо не успявах да проумея кой и защо може да се реши на това. Дори най-глупавия и злобен Тъмен би трябвало да разбира какво ще стане след разкриване на истината.
Нов лов на вещици, ето какво.
А хората охотно ще набедят за вещици и Тъмните, и Светлите. Всички, които имат способностите на Различен…
Включително Светлана. Включително Надечка.
— Как може „да направи този човек Различен“? — попитах аз. — Вампиризъм?
— Вампири, върколаци… — разпери ръце Хесер. — Като че ли всички. Инициацията е възможна на най-грубите, примитивни нива на Тъмната сила, а цената е загубата на човешката същност. Инициацията на човек в маг е невъзможна.
— Надечка… — прошепнах аз. — Та вие пренаписвахте Книгата на Съдбата на Светлана!
Хесер поклати глава.
— Не, Антоне. На дъщеря ти й беше писано да се роди Велика. Ние само уточнихме знака. Избавихме се от елемента на случайност…
— Егор. — напомних аз. — Момчето вече беше станало Тъмен Различен…